Васка Зойчева е дъщеря на Данаил и Люба Зойчеви от Прилеп.
Баща ѝ е член на Прилепския комитет на ВМОРО до Хюриета, но и след това продължава да работи за революционната организация.
Докато родителите на Васка работят в Скопие, на 14 октомври 1912 година, на Камен мост, сръбският престолонаследник и водач на сръбската армия Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях е и 7-годишната Васка Зойчева.
На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“), детето отговаря „Бугарка!“ („Българка!“). Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал удря шамар на девойчето.
Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество.
В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който, в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година.
В 1913 г. семейството на Васка търси спасение в София.
Па ща си ти
Иван Вазов
"Па ща си ти?!" - такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
"Паща си ти?!" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришлец.
"Паща си ти?!" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга,
о, Българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
японец, негър, циганин, индиец, -
но Българин само се не признавай.
Че си потомък Самуилов, на Атонски
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кои език пей мътний Вардар, синий Дрин,
И езерата, и горите македонски!
Не споменавай неразумно Лозенград,
Люле Бургас, ни Булаир ужасни;
ти бе възбудил подозрение опасни,
че на героите техни може би си брат.
Мълчи! А вместо тебе всички дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
тук българи са, българи от памти века!
1913г.
Васка Зойчева,българката родена в гр. Прилеп през 1905г.
