сряда, 18 април 2007 г.

В защита на българщината


Проф. Георги МАРКОВ, председател на Съюз “Истина”



Влизането на България в ЕС разшири възможностите за защита на интересите на българите, живеещи извън границата на нашата страна.

Решаването на националните проблеми в контекста на общобългарската политика в oбединена Европа изисква знания, опит и мотивация, за да бъдaт защитени българските интереси и историческата справедливост.

Лъчезар Тошев е от малкото български политици, доказали на дело своите знания и възможности в защита на българската кауза пред европейските институции. В нашите медии е отразявана частично неговата дейност по противопоставянето му на претенциите на румънските шовинисти към Южна Добруджа, акцията за възстановяване на Тараклийския регион на българите в Молдова, защитата на българите в Западните покрайнини, борбата за български православен храм в Йерусалим, издействането на копие от Реймското евангелие, проявите му по македонския въпрос, проблема с правото на идентификация на волжките българи, и др. Никъде обаче не е отразен успехът му срещу опита за “създаване” на т.нар. помашки етнос при дебатите в ПАСЕ, които сблъскват интересите на три съседни държави - Турция, Гърция и България. Основен приоритет в дейността на Съюз “Истина” е защитата и популяризирането на историческата истина. Ето защо смятаме, че нашата общественост трябва да знае за тези събития и да им даде своята оценка.

През 1996 г. със съдействието на гръцки военни среди в Гърция бяха публикувани “гръцко-помашкият речник” от Петрос Техаридис и “помашка граматика”. Тези действия целяха ограничаване на опитите за турцизиране на това население, но от друга страна, обявяването им за отделен етнос беше грубо изопачаване на идентичността на едно население, което е етнически българско и което изповядва исляма. Езикът на това население е български - факт, който не се подлага на съмнение.Началото на историятаНа 12 февруари 1997 г. в ПАСЕ е внесено предложение за решение (Документ 7759) за състоянието на правата на човека в Гърция и по-специално в Тракия, внесено от люксембургската социалистка Лиди Ер и други депутати.

Бюрото на ПАСЕ с решение от 18 март иска консултация с Комисията по мониторинг (наблюдение), председателствана тогава от Гуидо де Марко за това дали да започне процедура по мониторинг над Гърция по отношение на спазване на правата на мюсюлманското малцинство там. Следствие на това, от 5 до 8 октомври ПАСЕ организира мисия до Солун, Кавала, Ксанти , Гюмюрджина и Дедеагач (Александруполис) както и редица срещи на докладчиците с гръцките власти в Атина. Докладчици по въпроса са споменатата г-жа Ер и руският комунист Сергей Глотов.

Те внасят доклада си до Бюрото на 27 януари 1998 г.

Докладът до Бюрото на ПАСЕ

В доклада Ер - Глотов “помаците” са третирани като отделен етнос. Основната критика срещу Гърция обаче е друга - за чл.19 от Кодекса за гръцкото поданство от 1955 г., според който лице от негръцки етнически произход, напуснало Гърция без намерение да се завръща, губи своето гръцко поданство. Това противоречи на принципа за равенство пред закона, залегнал както в чл.4 на гръцката конституция, така и в чл.4-б на Европейската конвенция за поданството от 1997 г. Но в доклада се обявява за едно “откритие на века” наличие в Беломорска Тракия на население от “помашки етнически произход”, говорещи свободно и турски език (???), като едновременно с това докладчиците са били информирани от гръцките власти за стъпките в защита на “помашкия език”, вкл. публикуваните речник и граматика на този език.

 Сред препоръките на докладчиците е и да продължат усилията за защита на “помашкия език”. Можем да си представим какви биха били последствията от приемането на тези “препоръки”, изкривяващи грубо истината за българите-мюсюлмани в Родопите - както в Гърция, така и в България - откъсване от българската нация на едно 200 000-но население.

Заседание на Бюрото в Париж

На 18 март 1998 г. в Париж се провежда заседание на Бюрото на ПАСЕ, което трябва да се произнесе по доклада и да реши дали да даде ход на процедура по мониторинг над Гърция или не. Любопитно е да се знае, че това заседание се провежда в зала на френската Асамблея, наречена на името на приятеля на българите - Ламартин.

Председателят на комисията по мониторинг изпраща писмо (от 29 януари 1998 г.), с което съобщава на Бюрото, че на 23 януари 1998 гръцкото правителство е взело решение за отмяна на чл.19 от Кодекса за гръцкото гражданство, с което отпада необходимостта от мониторинг над Гърция. Срещу мониторинга (наблюдението) се обявява остро гръцката делегация в ПАСЕ, чийто член Михаил Лиапис е и член на Бюрото. За започване на мониторинг е турската делегация. Редица депутати от Западна Европа също подкрепят искането за мониторинг над Гърция.

Турските представители се позовават на Лозанския договор от 1923 г. който дава възможност за размяна на гръцко население от Истанбул с турско от Западна Тракия. От този текст турските депутати черпят аргументи да обявяват мюсюлманите в Западна Тракия за турци. Самите докладчици посочват , че мюсюлманското население включва 50% турци, 35% “помаци” и 15% роми. За българи не става изобщо въпрос. На заседанието в Париж присъства и български представител. Това е депутатът от СДС Лъчезар Тошев - току-що избран за вицепрезидент на ПАСЕ.

Тъй като заседанията на Бюрото са закрити, той не е имал предварителна информация за това, което предстои. Предимство се оказват познанията му по българска история, без които не би могъл да защити позицията си, политическият и парламентарен опит и силните позиции, които заема в ПАСЕ и в групата на ЕНП тогава.

“Обикновено такива доклади се разглеждат много бързо и процедурата започва. Когато има претенции за нарушение на правата на малцинства - не може и да се очаква друго решение от ПАСЕ . Да се опиташ да спреш такава процедура е все едно да застанеш на релсите и да се опиташ да спреш летящ срещу тебе влак. И ако веднъж се приеме съответното решение, после то едва ли ще може да се промени. А в случая нямаше накъде да отстъпвам, защото зад мен беше България и населението на Родопите. И аз застанах, но никому не пожелавам да попадне в тази ситуация!” - каза ми в разговор Л. Тошев.

От информацията, с която Съюз “Истина” се запозна, става ясно какви са били действията му на това решаващо заседание. Той се противопоставя на доклада на двамата докладчици, на процедурно основание, като изтъква, че съгласно правилника комисията е трябвало да се произнесе по допустимостта на искането, а не да разглежда въпросите по същество - нито да организира специална мисия, която не е била извършена в съответствие с процедурите на ПАСЕ. По съществото на проблема Лъчезар Тошев заявява , че е недопустимо да се извършва “социално инженерство” от страна на ПАСЕ като т.нар. помаци се обявяват за отделен етнос - и то в края на ХХ век.

“Социалното инженерство”, което е било характерно за режима на Сталин в Русия, казва той, не е допустимо да се прилага в демократична Европа. Още по-неприемливо е да се използва терминът “помаци”, възприеман като обидно прозвище от българите-мюсюлмани. След това той обяснява, че през XVII век е извършено насилствено ислямизиране на българското християнско население в Родопите и в няколко други района на Балканите. Известно време тези хора са практикували “крипто-християнство” в домашни условия до XVIII век, когато църквата забранява тяхното обслужване.

Самите те и днес в много случаи имат роднини - християни в съседни села, където ислямизацията не е била проведена. Що се отнася до езика, който говорят те, той е български език с някои по-архаични думи. Да се твърди, че това е отделен език е неверно. По повод на публикуването на “помашкия речник” и “помашката граматика” българското МВнР вече е протестирало пред Гърция и е получило отговор, че това е частна инициатива. В текста на доклада обаче тази инициатива е описана като официално държавна акция. Ето защо докладът не трябва да се приема, не само по процедурни съображение, но и по същество. Започват продължителни дебати. В паузите се налага членовете на Бюрото да бъдат убеждавани и поотделно. Любопитно е, че бившият президент на ПАСЕ със специални симпатии към България Мигел Анхел Мартинес заявява на Лъчезар Тошев, че няма как да убеди г-жа Ер да промени доклада си.
“Вярващ ли сте, г-н Тошев?” попитал Мартинес и добавил:
Ако сте вярващ - молете се! Никой не може да повлияе на Лиди Ер!”

След сблъскването на различните позиции президентът на ПАСЕ Лени Фишер от ЕНП предлага Бюрото да изпрати доклада на двамата депутати в архив - без последици, да не открива процедура по мониторинг и въпросът да се проучи от Комисията по правни въпроси и права на човека.

След продължилото 11 часа заседание Бюрото отлага решението си по този въпрос за заседанието си на 20 април 1998 г. в Страсбург. Това е първата победа - не е взето решение неблагоприятно за България.

Действия в София

На 23 март Лъчезар Тошев иска от председателя на Народното събрание Йордан Соколов и от министъра на външните работи Н. Михайлова изработване на експертна справка за произхода на българите-мюсюлмани в Родопите за подпомагане на борбата му в Бюрото.

Справката е изработена бързо и компетентно от проф. Страшимир Димитров. МВнР инструктира и дипломатите ни в Страсбург по въпроса.

 Л. Тошев използва и книгата на немския проф. Густав Вайганд “Етнография на Македония”, издадена през 1924 г. в Лайпциг, в която има раздел и за т.нар. помаци - определени като българи -мюсюлмани.

Тази книга на немски език е изследване независимо от България, поради което е независимо и обективно.

Първо решение

На 20 април Бюрото решава да прати доклада на Ер и Глотов в архив - без последици. Междувременно г-жа Ер е избрана за министър в Люксембург и напуска ПАСЕ. Гърция избягва мониторинга. Българската позиция също е защитена.

Дискусии в комисията

Въпросът за мюсюлманите в Западна Тракия обаче се пренася в Комисията по правни въпроси и права на човека на ПАСЕ. Тя определя за свои докладчици Доменико Контестабиле от “Форца Италия” и молдовския социалист Владимир Солонари.

Те провеждат нова визита в Гърция от 26 до 29 септември 1999 г. Меморандумът им по този повод е внесен в комисията на 26 януари 2000 г. В него за първи път се споменава за българи в Гърция, но остава терминът “помаци”, като различни от българите, а се говори и за “македонци”.

По отношение на “помаците” се обяснява, че те са от славянски произход и обитават тези райони много преди турското нашествие.Докладчиците предлагат комисията да продължи да наблюдава развитието на нещата и след 2 години заедно с Комисията по политическите въпроси и Комисията по образование на ПАСЕ да изготви нов доклад, който да отбележи постигнатия напредък.

В дискусиите се включва и Лъчезар Тошев, който отново остро поставя тезите си. Той използва заболяването на титуляря в комисията - депутата Юлий Павлов, и се явява на заседанията като заместващ член в комисията.

Меморандумът на Контестабиле също остава в архив.

Успех и в Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI)

Тази комисия не е орган на ПАСЕ, а независима експертна структура на Съвета на Европа. Тя изготвя редовни доклади за състоянието на правата на човека в страните-членки. През 2003 г. комисията приема доклад за България. В комисията български представител е Любен Кулишев. В проектодоклада се третира и въпросът за “помаците”. За да извърши проверка на място, в България пристига мисия на Комисията по дискриминация към Съвета на Европа, която се среща с българските власти, в т.ч. и с парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, председателствана от Л. Тошев.

С негово съдействие те се срещат и с депутата от Смолян и бивш кмет на Доспат Веселин Черкезов, който е от българите-мюсюлмани.

 Дипломатът от българската мисия посланик Юри Щерк разговаря с по-голямата част от членовете на ECRI.

На 24 юни Л. Тошев се среща случайно в кулоарите на Съвета на Европа с Л. Кулишев и разбира,че все още в доклада има неблагоприятни текстове за България.

Информира спешно българския посланик Щерк, а на 26 юни - вече от София, г-н Тошев изпраща писмо до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и до министъра на външните работи С. Паси, в което настоява на г-н Кулишев да се окаже спешна експертна помощ.

Така в редовния доклад на комисията за България от 27.06. 2003 г. в чл.58 вече говори за помаците като за българи-мюсюлмани (Muslim Bulgarians).

(В българския превод на документа погрешно е написано “български мюсюлмани”.) Признаването на помаците като религиозно, а не етническо малцинство е голям успех за българската кауза.

Заседание на Бюрото на ЕНП в София

На 8 април 2005 г. на заседанието на Бюрото на групата на ЕНП в Европейския парламент, състояло се в софийския хотел “Хилтън”, унгарският евродепутат Ласло Суриян изнася доклад за малцинствата в България и подчертава , че т.нар. помаци са българи-мюсюлмани.

На същото заседание изнася доклад и Лъчезар Тошев, който не пропуска да се позове на чл.58 от доклада на ECRI, като становище на независима европейска институция.

Изглежда, че България успешно е защитила позициите си.

Ново поставяне на въпроса

Но на 13 октомври 2005 г. ръководителят на турската делегация Мурад Мерчан внася проект за резолюция на ПАСЕ за правата на турското мюсюлманско малцинство в Западна Тракия-Гърция. Месец по-късно за докладчик по предложението от страна на Комисията по политически въпроси на ПАСЕ е определен френският консерватор Мишел Юно.

До януари 2007 г. други действия по темата не са предприети. Очевидно дискусиите в Съвета на Европа ще продължат.

Съюз “Истина” представя тази информация като пример за това, че националните интереси могат да се отстояват с успех в европейските институции, ако в тях членуват подготвени и мотивирани наши представители.

За съжаление, теснопартийни политически сметки при последните парламентарни избори поставиха Лъчезар Тошев на неизбираемо място в листата на демократичните кандидати и той загуби мястото си на народен представител.

Като последица от това България бе лишена и от силно представителство в ПАСЕ. Посланик Юри Щерк също бе отзован от новото правителство.Надяваме се тази ситуация да бъде поправена от демократичната общност на предстоящите избори за Европейски парламент!

http://pro-anti.net/show.php?issue=790&article=5

(Бел.м. Продължение по темата имаше в дебатите по доклада на Юно през 2010г., но за това все още не е написано никъде...)

Европейският дух трябва да измести балканските страсти
Лъчезар Тошев
в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.
 
Лъчезар Тошев е роден през 1962 г. в Свищов, зодия Везни. Живее в София. Депутат в 36., 37. и 38. Народно събрание. Председател на Комисията поопазване на околната среда и водите, член на Комисията по външна и интеграционна политика, Ръководител на българската делегация в ПАСЕ.

  • Господин Тошев, в предишно ваше интервю за нашия вестник казахте, че се чака Гърция да подпише рамковата конвенция за защита на националните малцинства, за да поставим пред нея въпроса за правата на българите там. Какво смята да предприеме българската делевация в ПАСЕ?

    В контекста на диалога, който имаме с нашите съседни държави, ние можем да поставяме въпроси от взаимен интерес. Имаме договореност с моя колега в Страсбург Динос Вретос за среща между нашите делегации. Както и с турската делегация, защото ние държим да имаме балансирани отношения и с Гърция, и с Турция. На тези срещи ще поставим въпроси, които смятаме за уместни, в тон на добронамереност и диалог, както подобава на добросъседски държави.
  • Какво конкретно ще направи нашата делегация? Зная за желвнието ви колкото се може повече ваши колеги от ПАСЕ да се запознаят с проблемите на българите на Балканите.

    Докладът на депутатите Гелерод и Аткинсън имаше за цел да покаже състоянието на правата на човека в България и изпълнението на ангажиментите по подписаните конвенции и документи на Съвета на Европа. Не са разглеждани правата на българите в съседните държави. Когато се изготвятдоклади за тези държави, би могло там да се разгледа и този въпрос. В момента тече процедура по мониторинг спрямо Р Македония. Ако има документи от българи в Р Македония, те биха могли да бъдат предоставени на докладчиците - от Холандия и от Румъния. Предоставям ви адреса на единия от докладчиците."
Mts. Hanneke Gelderblom -
Lankhout
Member of the First Chamber
of the States General
Mechelsestraat 36, 2587 XZ
The Hague Netherlands
(fax: 0031703540355)
  • Който иска да разбере как стоят правата на човека в Р България, трябва да познвава историята на Балканите.

    В Европа като се каже "Балкани", се разбира район на нестабилност и постоянни конфликти, които дори са неразбираеми за голяма част от европейските политици. Последните български инициативи, особено успехът на срещата на премиерите и външните министри от Югоизточна Европа в Анталия, показват, че европейският дух измества балканските страсти. Страните от ЮИЕ показаха, че могат да намерят възможности за сътрудничество и коопериране в интерес на народите в региона.
  • В доклада на Гелерод и Аткинсън за България се прокрадва и "македонско малцинство"', и "мюсюлманското малцинство е турско население" и т.н. Незнаниевю пречи на тяхната обективна оценка.

    В доклада имаше редица точки, към които ние бяхме много критични - както и колегите ни от Западна Европа. Настояваха докладът да се базира върху проверена информация.
    Окончателният доклад ще бъде написан съвсем отначало и тези бележки ще бъдат взети предвид. Що се отнася до т. нар. проблем с "македонско малцинство", всъщност у нас всеки има право да се самоидентифицира както той желае.                                                           На последното преброяване у нас през 1992 г. като македонци се бяха записапи 10 000 души, имаше и ескимоси, американци, англичани и т.н., което очевидно не е вярно.
    Самоидентифицирането не е достатъчен признак, би трябвало да се вземат предвид и останалите фактори - културна идентичност, етнически произход, религиозна принадлежност, за да може да се говори за малцинствени групи.
    Аз смятам, че по въпроса с Македония става дума за идентификация на мнозинствата в двете съседни страни и не може да става дума за малцинства.
    Ние не би трябвало да бъдем карани да признаваме нещо, което очевидно няма почва. Това не означава, че правата на индивидите са нарушени.
    Напротив - те имат абсолютно всички права, включително правото на самоопределение. А що се отнася до Р Македония, ако те обявят, че ще създават политическа нация - по подобие на американския вариант, едва ли някой би имал нещо против.
    Но тогава в новата македонска нация трябва да се включат и албанците, и всички останали групи. Социалното инженерство на Тито и Сталин от 1944 г. за създаване на македонски етнос е неприемливо.
  • В Анталия се проведе почти по едно и също време със срещата на премиерите от ЮИЕ и среща на ПАЧИС и ПАСЕ. Турция е поставила въпроса за екологията на Черно море.

    Аз съм член на подготвитвлния комитет на петата конференция за Средиземноморските и Черноморските региони. Тя ще се проведе през февруари следващата година в Мармарис-Турция. За първи път към Средиземноморските райони се включва и Черно море.
    Това е факт, който показва, че Европа обръща сериозно внимание на черноморските проблеми. А те са значителни. Нивото на сероводорода е много високо - достига на места на 100 м от повърхността, т.е. водата, която поддържа живота в Черно море, е много малко.
    Всяко допълнително замърсяване влошава положението, най-ефективни са общите мерки ма всички държави от басейна на Черно море, а не само крайбрежните държави. Дунав започва от Германия, и Швейцария даже може да бъде включена към басейна, включително Австрия, Унгария, Чехия, СРЮ, Румъния.
    Всички са отговорни за замърсяването на Черно море в различна степен, но мерките, които трябва да се вземат, са общи и трябва да засягат и реките, които се вливат. Шумовото замърсяване в Босфора от преминаващите хиляди кораби прогони някои риби, които влизаха в Черно море, повлия на риболова.
  • Сега говорим за коридори и тръбопроводи през Черно море и твърде малко за екопроблемите му.

    Тръбопроводите могат да бъдат по суша - през Турция. В момента има един проект на "Шел" за проучване на трасе оттам.
    Имаме интерес, за да можем да диверсифицираме доставките на газ - да не внасяме само от Русия, а и отдругаде.
  • По време на обсъжденето на доклада за България в ПАСЕ румънският депутат Фрунда препоръча България да ратифицира Конвенцията за националните малцинства и да подпише и Европейската харта за регионалните малцинствени езици.

    Засeга това не се предвижда в нашите планове. Това бе едно персонално изказване. Становищата на СЕ са само гласуваните становища. Информативният доклад за България не бе гласуван, той е междинен етап в процедурата. В препоръките към нас няма изискване за подписването на тази харта.
    Ратифицирането на Конввнцията за защита на националните малцинства е предстоящо - Комисията по външна и интеграционна политика определи работна група за изработването на интерпретиращата декларация към нея, за да пристъпим към гласуване на закона за ратифициране.
    Аз съм определен за ръководител на тази група.
    Между другото в конвенцията се казва, че страната, която се присъединява към нея, има право да посочи териториитве където тя ще бъде прилагана.
    БСП предлага да запишем в декларацията, че нямаме малцинства и затова конввнцията не може да се прилага.
    Гъвкавият подход е да изброим етническите групи, към които ще се прилага тази Рамкова конвенция, без да определяме дали те са национални или не.
    Има и междинни варианти - дава се дефиниция за национално малцинство и на тази основа, ако няма такива, ние все пак можем да оставим възможност текстовете на конвенцията да се прилагат към някои от етническите групи, каквито безспорно има.
    Моята цел ще бъде да се приеме такъв вариант, който ще създаде сигурност, че след ратифициранвто няма да има конфликти.
  • Председателят на ПАСЕ г-жа Лени Фишер по време на гостуването си в България каза, че Германия все още търси определение за национално малцинство. Между другото - там бе подписана Хартата за малцинствени езици.

    Германия няма определение за национално малцинство, поради което прие декларация,в която изрично спомена и изброи етническите групи, към които ще се прилага конвенцията. Хартата за малцинствени езици не е на дневен ред. Само правителството може да предлага такива документи за ратификация в НС.
  • Знаете ли колко езика има в Европа? 72.

    Може би са и повече. Правото да се говори на майчин взик е гарантирано. Това е записано и в Рамковата конвенция, но тя не действа пряко - нужен е закон. Това дава възможност на страните членки, където е подходящо, да определят сами по какъв начин и как ще действат текстовете.
Разговора води Светлана Войнова
(Г-жа Войнова в момента работи във фондация "Д-р Желю Желев" - б.м.- ЛТ) 

Как помогнахме на българите в Молдова - Възстановяването на Тараклийския регион


Kак помогнахме на българите в Mолдова

Възстановяването на Тараклийския регион - непълна хроника

Лъчезар Тошев

През февруари 1999 г. бях посетен от д-р Петър Константинов - председател на Националния комитет за защита на българите извън сегашните граници на България. Той ми връчи декларация от 4 януари 1999 г., с която комитетът алармира обществеността за ликвидирането на Тараклийския регион в Молдова, следствие на приетия на 12 ноември 1998 г. закон за ново териториално деление на страната.

Тараклийският регион

Този регион е населен предимно с българи - 32 622 жители, представляващи 65% от цялото население на региона. Сливането му с друг регион водеше до промяна на съотношението в етническия състав на населението и автоматично водеше до загуба на редица културни и образователни придобивки. Това беше предизвикало остри реакции сред българите в Молдова. Централната власт не беше одобрила провеждането на референдум за териториалното деление, позовавайки се на предстоящите местни избори. Все пак на 24 януари 1999 г. тараклийските власти проведоха референдум като местна инициатива. 88.17% от населението се включи в гласуването, като 91.87% се обявиха за запазване на региона.

На 4 февруари в бр. 10 на молдовския Държавен вестник се появи съобщение за закриването на вестника на българите “Родно слово”, което допълнително повиши напрежението.Без да се съобрази с обществените реакции, правителството на Молдова обяви референдума за незаконен . На 19 февруари Тараклийският районен съвет приел решение да се обърне към Комитета на министрите на Съвета на Европа с апел за запазване на Тараклийския регион и упълномощил своя председател Кирил Дарманчев да предприеме необходимите действия. Освен това населението на Тараклийския регион отказа да участва в местните избори на новия уедрен регион Кагул.

Действия в ПАСЕ

Д-р Константинов се обърна към мен в качеството ми на ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) с молба да окажем помощ на молдовските българи. Първите действия, които предприех, бяха поредица писма, изпратени между 2 и 5 март до Комисията по мониторинг на ПАСЕ, до президента на ПАСЕ лорд Ръсел Джонстън, до Венецианската комисия за демокрация чрез право, до Конгреса на местните и регионални власти в Европа, до Комитета на министрите и до генералния секретар на Съвета на Европа. Всяко писмо засягаше проблема от аспекта, свързан с дейността на съответната институция.

Това сезиране доведе като пръв резултат до това, че във всички тези институции разговорите с представителите на Молдова започваха не с Приднестровието или Гагаузия, а с Тараклийския регион.
Аргументът в полза на отмяната на сливането на Тараклийския регион с друг, което иначе е суверенно право на страната, беше чл. 16 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Той гласи: “Страните трябва да се въздържат от мерки, които, променяйки съотношението на населението в области, населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от тази рамкова конвенция.”

Венецианската комисия за демокрация чрез право

На 8 март 1999 г. Венецианската комисия, която е юридическа експертна институция на Съвета на Европа, публикува своя меморандум за въпросите, повдигнати от молдовските закони за местната администрация и административно-териториалната организация на страната по отношение на законите, свързани с малцинствата. Към този документ беше прибавено и експертното становище на Филип Брюкер, директор на центъра за публично право към Брюкселския свободен университет. Текстовете засягаха главно въпроси, свързани с гагаузите и Приднестровието, но същевременно се позоваваха и на Препоръка 1201/1993 г. на ПАСЕ, изтъквайки, че при присъединяването си към Съвета на Европа Молдова е приела да спазва изискванията на препоръката за политика спрямо малцинствата.
Въпросът беше поставен и следваше да намери решение! Нашата позиция към Молдова беше добронамерена - в подкрепа на нейното европейско бъдеще, но и напълно категорично по отношение на правата на българите там и искането им за възстановяване на Тараклийския регион. По този въпрос не можеше да направим компромис.

Комисията по мониторинг

На 10 март в Париж се състоя заседание на Комисията по мониторинг на ПАСЕ. В проектодокументите за Молдова, публикувани на 26 февруари 1999 г., въпросът вече беше включен. Докладчици по въпроса бяха г-н Думени Колумберг от Швейцария (ЕНП) и г-жа Жозет Дюрийо - Франция (социалист). В чл. 102 и 108 на доклада и чл. 4 (2) и 5 (2) на проекторезолюцията и чл. 1 (4) и 1 (5) от проектопрепоръката българският въпрос беше поставен. Искаше се запазване на правата на българите, но липсваше препоръка за възстановяване на региона. Комисията констатираше нарушението на чл. 16 от рамковата конвенция и изискваше приемането на новия закон да не се отрази негативно на правата на българите. В становище, разпространено от ръководителя на делегацията на Молдова Василе Неделчуг, се оспорваше проведеният референдум в Тараклия, твърдеше се, че “само” 10 от 27-те населени места са отказали да гласуват на местните избори, насрочени за 23 май 1999 г., и че българи от региона Кагул подкрепяли новосъздадения регион.
Обвиняваха се лидери от Тараклия, че защитават своя бюрократичен интерес,отказвайки да разширят региона с разположените на юг от него български села. Неделчуг изтъкваше и какви предимства ще има българското малцинство в новата ситуация, запазвайки всички извоювани дотогава в Тараклия права. Мотива за промяната той обясняваше с необходимостта от по-ефективно бюджетиране на дейностите, което не би засегнало правата на българите. Заседанието на комисията беше затворено. На него присъства депутатката от СДС Мария Стоянова, която остро защитила българите и поискала възстановяване на регион Тараклия. От Евролевицата изказване в същата посока направила и Елена Поптодорова. След дебатите комисията е отложила вземането на решение за юни, за да проучи по-добре въпроса, а и да даде шанс на Молдова да направи някои стъпки за решаване на проблема.Българската преса отрази темата: в. “Македония” - 10 март 1999 г., в. “Демокрация” и в. “Стандарт” - 11 март.

Отзвук в Молдова

На 14 март В. Неделчуг се срещнал с българския посланик в Кишинев П. Воденски и изразил недоволството си от поставянето на въпроса в ПАСЕ от български депутати. Българският посланик от своя страна е изразил становище, че е добре Молдова сама да реши този въпрос. В официалното си изявление за информационната агенция “БАСА-прес” обаче Неделчуг е заявил, че Молдова ще се съобрази със спецификата на региона, населен с българи. 14 депутати от Блока за демократична и просперираща Молдова, подкрепени от 5 депутати - комунисти, внасят проект за поправка в приетия закон, възстановяваща Тараклийския регион. Против инициативата се обявяват от християндемократическия Народен фронт и Демократическия Конвент, както и от Партията на демократичните сили.Президентът Петру Лучински подкрепя инициативата, въпреки че 60% от българите в Тараклия са гласували за неговия противник Мирча Снегур.

По време на дебатите в парламента парламентарният председател Думитру Дяков се противопоставя на внасянето на въпроса, а пред опасността от разпадане на коалицията “Съюз за демокрация и реформи” вносителите отстъпват. Министърът на Националната сигурност Тудор Бутнару също се обявява против с аргумента, че това би могло да стане прецедент по отношение на други случаи. Това развитие беше отбелязано у нас от в. “Сега” на 26 март 1999 г. в статията “Българският окръг в Молдова няма да бъде запазен”.


Включване на МВнР

Обсъдих ситуацията с тогавашния зам.-министър на външните работи Марин Райков и му предоставих документите, за да може МВнР да изработи своя позиция. Такава беше изработена след съгласие от тогавашния премиер Иван Костов. Пак тогава по време на съвместен полет на българския президент Петър Стоянов и румънския президент Е. Константинеску в присъствието на зам.-министър Райков и румънския зам.-министър Михай Унгуреану (по-късно министър) въпросът се дискутира, като българските представители се стремят да убедят румънските си колеги в справедливостта на искането ни за възстановяване на региона. Румънците не са ентусиазирани от идеята и изразяват опасения такъв прецедент да не се използва в други случаи.
Българската позиция включва заявление, че исканията ни няма да ескалират, а освен това готовност да подкрепим усилията на Молдова за европейско бъдеще.

Пак в ПАСЕ

На 24 юни 1999 г. президентът на Молдова Петру Лучински говори пред ПАСЕ. Съгласно традицията след словото си той отговори на въпроси на депутати.
Аз зададох въпрос за закона за административната организация на Молдова, променил границите на Тараклийския регион, нарушавайки чл. 16 от рамковата конвенция. Попитах и какви мерки ще предприеме Молдова за гарантиране правата на българското малцинство. След мен взе думата Иван Иванов - тогава от СДС, и запита дали президентът ще подкрепи желанието на населението, изразено чрез референдум за запазване на региона.
В отговора си президентът Лучински изрази съжаление, че българското малцинство не е приело решението на парламента, но заяви, че все още крайно решение не е взето.
Действията от страна на България предизвикали напрежение в Молдова,но властите ще намерят най-добрия начин за решаване на въпроса. Заяви също, че вестникът на български не е бил закрит, тъй като българите в Молдова живеели по-добре от други националности и имали възможност да го издават.
След речта беше даден прием в чест на президента Лучински. Използвах случая по време на здрависването отново да изразя надеждата си, че той ще съдейства за намиране на решение на въпроса. След мен идваше Иван Иванов, с изключително щастлив вид, който сърдечно поздрави президента на Молдова за отговора, и му благодари, че ще съдейства за решаване на въпроса. Имах усещането, че на Лучински започва да му идва в повече този натиск, още повече, че ние едва ли бяхме единствените, поставили въпроса за българите в Молдова. Проектодокладът на Венецианската комисия - вече включил и “българския въпрос”, изглежда, че беше последната капка, която наклони везните. Молдова си имаше и без това много други проблеми и реши да ги намали с един.


Епилог - Възстановяването на Тараклийския регион

Тараклийският регион беше възстановен. Проблемът с българите в Молдова беше свален от всички доклади. На другия ден Молдова въведе визи за българи. Българите в Тараклия на изборите гласуваха за комунистите - явно недоволни от управляващите. Правителството и президентът се смениха. В края на 2006 г. румънският външен министър М.Унгуреану препоръча на Молдова да търси и българска подкрепа пред Европейския съюз - явно разчитайки на заявлението по време на полета през 1999 г. Това изказване май му създаде проблеми в Румъния. Но кампанията за възстановяване на Тараклийския регион показа, че можем да защитаваме българите в чужбина чрез участието ни в европейските институции.
    25 март 2007г.
     
ПАСЕ СЕ ЗАЕ С ВОЙВОДИНА
Стоян Райчевски
В."Про и Анти", 21.03. 2008г.
 
На 14 февруари 2008г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа публикува доклада на германският християндемократ Юрген Херман "Ситуацията с националните малцинства във Войводина и румънското етническо малцинство в Сърбия" (Док.11528). От името на Комисията по правни въпроси и права на човека, докладчика предлага на ПАСЕ проект за резолюция, който е включен за гласуване в проекта за дневен ред на Асамблеята за 17 април т.г.
Различията не трябва да се възприемат като опасност, а като източник за обогатяване на едно общество-смята докладчикът.
Сърбия ,е мултикултурна страна, което е типично за Балканският регион. Там обаче са останали междуетнически напрежения , като наследство от ерата на Милошевич и неговата политика срещу малцинствата.ПАСЕ смята че развитието на диалога между културите и уважението към различията е гаранция за траен мир и стабилност.ПАСЕ призовава сръбските власти да реагират категорично срещу опитите да се създава междуетническо напрежение,изисква приемането в кратки срокове на закон срещу дискриминацията,и настоява правителството да положи всички усилия да изгради доверие в малцинствата и представителите на държавните институции.
ПАСЕ също така припомня, че опитите да се налага идентичност на лица или групи е неприемливо и несъвместимо с чл.3 на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.
Сред другите препоръки се изисква най-бързо създаване на фонд подкрепящ социалното, икономическото,и културното развитие на малцинствата, създаване на заместник омбудсман по малцинствата,продължаване на развитието на дву-езични училища и такива изцяло на майчин език. Специално за влашкото малцинство живеещо в Дунавската равнина,района на р.Тимок, и Морава, да се осигури достъп до образование на майчин език, медии и публична администрация на такъв език.Призовава се Сърбия и родните страни на малцинствата да организират съвместни междуправителствени комисии за сътрудничество в областта на защитата на националните малцинство.
Освен проект за резолюция, ПАСЕ ще гласува и препоръка към
Комитета на Министрите, в която се иска министрите да следят чрез процедурата на мониторинг за изпълнение на тези препоръки, и да създадат конкретни планове за подкрепа на тяхното прилагане.
Съгласно представените данни, в момента във Войводина живеят 65% сърби, 14.28% унгарци,2.79% словаци,2.78% хървати, 2.45% югославяни(от смесени бракове на народите в бивша Югославия), 1.75% черногорци,1.43% роми, 1.5% румънци, 0.97% буневци, 0.77 русини, 0.58% македонци. Интересно е ,че във Войводина са се преселили голям брой хървати и бошнаци, следствие на войните в бивша Югославия след 1990г.
Поради тези конфликти броят на лица от малцинствата във Войводина е намалял. Така например през 1991г. 339 491 унгарци са живели в областта, а през 2002г. те са 290 207. Хърватите от 74808 са станали 56546 и пр.
България има 12 депутати в ПАСЕ, но след опитите на Лъчезар Тошев в периода 1998-2003г. да постави въпроса за българите в Сърбия и да лансира техни представители като партньори на Съвета на Европа, друг не е правил нищо по този въпрос.
(Вж. статията на Зденка Тодорова "Кой помагаше на Западните покрайнини", 3 ноември 2006, в. Про и Анти.)
Тогава смяната на докладчика и тежкото заболяване на следващия докладчик провалиха инициативата на българския депутат. Настоящият доклад изобщо не отчита ситуацията с българското малцинство в Сърбия,въпреки че България има двама членове в комисията приела доклада. Смущаващо е ,че настоящите членове на ПАСЕ от България дори не са направили опити да променят нещата, а допри няма и внесени предложения за поправки в проектите за резолюция и препоръка, които предстои да се гласуват. Ако това продължава -по този въпрос, а и по доклада на френският консерватор Мишел Юно за мюсюлманите в Беломорието, можем да останем с впечатление, че защитата на правата на българските малцинства в чужбина, не са от интерес за новите ни представители в ПАСЕ.

Кой помагаше на Западните покрайнини

Зденка ТОДОРОВА
Вестник "Про и Анти", 3 ноември 2006г.

На 5 октомври 2006 г. се навършиха шест години от свалянето режима на Слободан Милошевич. През тези шест години много неща се случиха в Сърбия, като лошите бяха много повече от добрите. Беше убит демократично избраният премиер Зоран Джинджич, езикът на омразата пак стана всекидневие, старите кадри от времето на Милошевич не само че не бяха лустрирани, но заеха всички възлови места в държавната администрация, въпросът с правата на националните малцинства, поради излезлите на преден план преговори за статута на Косово, заглъхнаха, сенчестият бизнес навлезе във всички пори на обществено-политическия живот, военнопрестъпниците с помощта на настоящия премиер бяха издигнати в ранг на “национални герои”, а през април 2006 г. Брюксел прекрати преговорите с Белград за асоцииране и стабилизация с ЕС. В момента ставаме свидетели как Воислав Кощуница в ролята си на премиер кокетничи с отделни лидери от националните малцинства, които му се отблагодаряват, подкрепяйки неговата политика на изолационизъм, оказал своето пагубно въздействие върху цялостното положение на националните малцинства. Създадените през 2002 г. национални съвети се превърнаха в оръдие на властта, с което тя продължава да доразбива и без това крехкото единство между малцинствените общности. Всяка една обаче се сблъсква с различни проблеми, като българското национално малцинство се сблъсква и с безразличието на държавата майка. Прави впечатление, че през последните шест години отношенията между българите в Западните покрайнини и официалните власти в държавата майка замряха. В името на “добросъседството” и “европейското бъдеще на региона” българските и сръбските политици предпочетоха не да решават на масата за преговори въпроса с положението на българското национално малцинство, а да се разхождат из Цариброд, като най-честото им място беше Царибродската гара, възстановена с пари на ЕС. Така хем се демонстрираше европейското в българо-сръбските отношения, хем се хвърляше прах в очите на местните българи. Но затова пък на 26 април т.г. президентът Първанов възвелича в Цариброд “никога по-добрите българо-сръбски отношения”, след което броят на часовете по български език от обещаните от него пет часа седмично, се свиха до жалките два часа.

Нито правителството на Сакскобургготски, нито на Станишев направиха нещо в международен план за Западните покрайнини.

Затова, когато говорим за национално-отговорна политика на държавата майка към своите сънародници зад граница, нека да не забравяме, че такава имаше единствено по времето на управлението на ОДС. По това време в Западните покрайнини бяха създадени българските културни центрове, българските държавни институции поддържаха връзка с неправителствените организации в Западните покрайнини, пред международните институции (ООН, ПАСЕ, ОССЕ), американската държавна администрация, както и пред дипломатическите мисии по света, многократно беше повдиган въпросът с правата на българите в Западните покрайнини. Българската държава тогава беше опората на всички българи по света. Благодарение на тази опора, мобилизираните през 1999 г. българи от Западните покрайнини не бяха изпратени като запасняци на Косово. Когато говорим за национално-отговорна политика на държавата майка по време на правителството на ОДС, трябва да изтъкнем и ролята на тогавашния ръководител на българската делегация в Съвета на Европа г-н Лъчезар Тошев, благодарение на когото много от въпросите, свързани с правата на българите в Западните покрайнини, ставаха достояние както на ПАСЕ, така и на широката българска и международна общественост. През 1998 г. на една от сесиите на ПАСЕ, в дебатите по повод ситуацията в Съюзна република Югославия (1403-28/1/98-7-Е) той постави въпроса с правата на националните малцинства, в това число на албанското и на българското. Българското национално малцинство по този начин се чувстваше защитено. На 30 януари 1998 г. българската делегация внесе информативен документ в ПАСЕ за “Положението на българското национално малцинство в СРЮ”, в който се посочват някои важни факти като този, че през 1995 г. въпросът с правата на българите в Сърбия е интернационализиран от страна на Комисията по правата на човека към ООН, ръководена от Тадеуш Мазовйецки (doc. E/CN 4/1995/57 of 16 January 1995), както и че българското национално малцинство в Сърбия бива лишавано от правата си по отношение административната употреба на българския език, както и в областта на образованието и църквата. Засегнат е и въпросът за натиска, който властите и особено полицията оказват върху активистите на Демократичния съюз на българите в Югославия. Този документ съдържа и обширна информация за доклада на Елизабет Рен, специалния докладчик на ООН за човешките права в бивша Югославия, в който също е залегнал въпросът за състоянието на правата на българското малцинство в Сърбия, както и Резолюцията на Генералната асамблея на ООН от декември 1996 г., в която покрай положението на малцинствата в Санджак и Войводина се споменава и въпросът с българското национално малцинство в Западните покрайнини. През 1999 г. Лъчезар Тошев внeсe проекторезолюцията за нарушаване на човешките права на българското национално малцинство във Федерална Република Югославия (Doc. 8477/13 July 1999). На 25-26 ноември 1999 г. на заседание на ПАСЕ в София, посветено на Пакта за стабилност, по покана на г-н Тошев присъства и представител на българското национално малцинство от името на Хелзинкския комитет на българите в Югославия. Сред документите на конференцията беше включен като официален документ и докладът на тази правозащитна организация, посветен на състоянието на човешките права на българите в Западните покрайнини. Г-н Тошев продължи и след 2000 г. да се интересува от положението на българското малцинство, което се вижда от писмото му във връзка с работата по изготвянето на доклада по doc. 8477/13.07.1999 г. (21.10.2003 г.), изпратено от него до докладчика на ПАСЕ за българското национално малцинство в Сърбия г-н Жорди Соле Тура.

Единствено тежкото заболяване на г-н Соле Тура попречи да бъде завършен докладът му, за което можем само да съжаляваме. Настоящите власти в България обаче не се интересуват от положението на своите сънародници в Западните покрайнини, което ясно говори за политиката на коалицията, която в момента управлява в България.

Българската общественост трябва да знае тези неща, защото натрупалите се през изминалото десетилетие проблеми сред българската общност в Сърбия все още трудно се решават, но въпреки това има развитие по отношение на човешките права в Западните покрайнини благодарение натиска, който върху Белград оказваха и продължават да оказват международните организации. Заслуга за това имат както дипломацията по време на правителството на ОДС, така и лично г-н Лъчезар Тошев, предвождащ в този труден период българската делегация в ПАСЕ.
Българите в Западните покрайнини очакват започнатият по онова време процес да продължи. Ще бъде ли чут нашият глас, или той ще остане само глас в пустиня?


Дебати в ПАСЕ по Постомониторингов диалог с България(Док.13085)
22 януари 2013г.

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПАСЕ :

“Ще разгледаме Поправка13 внесена от г-н Лъчезар Тошев, г-н Кирчо Димитров, г-н Ханс Франкен, г-н Петър Петров, г-н Гебхард Негеле, г-жа Джема Грозданова, г-н Пьотр Вах, г-н Вацлав Кубата, г-н Еджидиус Варейкис, която гласи : 

В чл.17.5.2 на проекто-резолюцията да отпаднат думите “предвид на непризнаването на съществуването в България на помашко и македонско малцинство”.

Обяснителна бележка:

В България няма система за признаване на етнически малцинства от държавата.Всеки има свободата на етническа самоидентификация и правото да реши сам, дали принадлежи или не принадлежи към едно или друго малцинство. В България има няколко регистрирани юридически лица – НПО-та на хора които се идентифицират като македонци.”

Призовавам г-н Тошев да защити Поправка13.

Г-н ТОШЕВ (България) – Аз предлагам да махнем тази специална препоръка, за специално споменаване на малцинства, тъй като в България през 2000г.,когато ратифицирахме Рамковата Конвенция решихме да не следваме германския модел - т.е.да имаме списък на признатите малцинства и да отхвърлим другите, но да признаем правото на самоидентификация на всяка група без намеса от страна на парламента, така че те директно да се възползват от правата и свободите записани в рамковата конвенция. 

Това е различна система и тя беше одобрена от Съвета на Европа. 

За нас е тя е по-добра, отколкото да отворим кутията на Пандора искайки парламента за гласува “за” или “против” дадено малцинство.

ПРЕЗИДЕНТЪТ
Желае ли някой да се изкаже против поправката?
Призовавам г-н Чилевич!

Г-н ЧИЛЕВИЧ (Латвия)

Аз съм против предложението, защото това което г-н Тошев каза, не е съвсем така.
Не е записано в законодателството, кои малцинства са признати и кои не са,но ние знаем каква е практиката.

Тези две малцинства не са представени в съветите на малцинствата и ние сме напълно запознати с няколкото решения на Европейския съд по правата на човека относно откази да се признаят официални организации представляващи малцинствата.

ПРЕЗИДЕНТЪТ :
Какво е становището на Комисията ?

Г-н ХЕРКЕЛ (Естония) :
Комисията е “за”!

ПРЕЗИДЕНТЪТ:
Моля гласувайте!

Поправка13 е приета!

Резулати от гласуването :

Постомониторингов диалог с България(Док.13085)
22 януари 2013г.
Поправка13

Членове участващи
в гласуването :

за …...................................................88
против …..........................................29
въздържали се …............................. 8





В защита на Македония :

 

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ

ААСR 21.94                                                            AS(1994) CR 21
1403-30/6/94-1-E

СЕСИЯ 1994г.
(Част трета)


Официален протокол
Двадесет и първо заседание
Четвъртък, 30 юни 1994г. - 10:00 часа



Лорд Финсберг, Вицепрезидент на Асамблеята
пое председателството в 10 часа преди обед



  1. Дебат по текущи въпроси

ГРЪЦКОТО ЕМБАРГО СРЕЩУ БИВШАТА ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ


Председателят :

Първа точка от дневния ред тази сутрин е дебатът по текущи въпроси за ембаргото наложено от Гърция върху Бившата Югославска Република Македония.
Съгласно правило 48-а (5) дебатите са ограничени в рамките на час и половина. Времето за изказване е ограничено до 5 минути и аз ще бъда особено строг в това отношение-към всички говорещи, с изключение на първия, на когото са позволени 10 минути.

(…)

Г-н Тошев (България) :

Г-н Президент,
Дами и господа,

Ние говорим за нещо твърде странно за Съвета на Европа – търговското ембарго на Гърция срещу Македония – един редовен член на Съвета на Европа, срещу един специално поканен гост и потенциален член в близко бъдеще. 
 
В същото време сръбски войници са навлезли на 250 метра в територията на Македония – близо до пътя за България и започват да се укрепяват на позиции там.

Точно в този момент ембаргото поставя Македония в много трудно положение.

Защо е това ембарго?
Очевидно просръбските кръгове в Македония биха искали започването на някакви конфликти, но заплашва ли Македония със своите 12 000 войници Гърция? Разбира се, не!

Аз искам да задам друг въпрос.
Защо Русия се обяви против предложението на Комитета на Постоянните представители на Европейската Общност при Съвещанието за Сигурност и Сътрудничество в Европа, апелиращо към Сърбия да демилитаризира окупираната македонска територия?

Дами и господа,

Аз смятам, че всички тези събития имат отношение към съществуването на държавата Македония, която е всичко на всичко на три години.
Чрез запазването на независимостта на Македония, ние ще дадем шанс за стабилността на Балканите.
Право на всяка независима страна е да избере името си. Ако името Македония е част от гръцката култура, аз бих посочил, че и в България съществува област със същото име. 

Ние не бихме протестирали, ако Скопие беше избрало името “Западна България”. 

Днес името Македония има само географски смисъл. Народът на Александър Велики отдавна не съществува.
Днес в Македонската държава живеят славяни, които говорят славянски език.
Ние наричаме този език български, а те македонски. 
Това не е важно! 
 
Произходът на македонските славяни и сръбските фалшификации могат да бъдат обсъждани пред публика, на семинари, с помоща на учени и експерти, но действия като гръцкото ембарго за нас са напълно неприемливи.
Ето защо, аз се надявам Г-н Президент, че в съответнствие с принципите на Съвета на Европа, Асамблеята ще подкрепи Резолюция 1027!
Аз апелирам към колегите да подкрепят тази резолюция!
А към Гърция апелирам да прекрати това срамно ембарго!



Parliamentary Assembly of the Council of Europe
 
Verbatim Records of the debates

Wedesnay  05 April 2000 at 10 a.m.


3. Honouring of obligations and commitments by"the former Yugoslav Republic of Macedonia"
THE PRESIDENT.- The first item of business this morning is the debate on the report on the honouring of obligations and commitments by "the former Yugoslav Republic of Macedonia", Document 8669, presented by Mr Dumitrescu and Mr Sinka on behalf of the Monitoring Committee. 
(...)


THE PRESIDENT.- Yes, we have a revised list. The next speaker is Mr Toshev.

Mr TOSHEV (Bulgaria).- I wish to express my satisfaction with the report prepared by our colleagues, Mr Sinka and Mr Dumitrescu. I am glad that they appreciate the progress that the Macedonian Government have achieved in trying to secure European standards. I support their proposal to close the monitoring procedure.

That progress was achieved during a difficult period for this young democracy. Conflict in the former Yugoslavia continues, which is another reason to pay tribute to the reforms of the Macedonian authorities.
I wish to deal with the involvement of the Albanian ethnic community in the decision-making process. The party of the Prime Minister, Mr Georgievski, and the opposition, the Democratic Party of Albanians, must be encouraged to implement European standards and lead their country towards membership of the European Union and Nato, which would have a positive effect on stability and co-operation in the entire region.
For the first time, the normalisation of relationships between Bulgaria, Greece and Albania has been achieved. All countries in the region have been involved in a process of wide co-operation on issues of common interest. We appreciate the solidarity of the international community during the Kosovo conflict, when Macedonia sacrificed a lot.

There are areas where further progress is needed and they have been precisely described by the rapporteurs. There is a need for strong support of the recommendations of the Committee of Ministers and for more involvement by Macedonia in the various programmes of the Council of Europe, which would make a real contribution to the stability and success of democracy in the country.
I have to mention also some negative trends from the past that we witnessed during our visit as observers at the latest elections. There were, for example, allegations on an ethnic basis against people who identify themselves as Bulgarians or the Albanian ethnic community.

There were clear signs of xenophobia, which ought to be unanimously condemned by all political forces in Macedonia. There were allegations also that the present Cabinet is pro-Bulgarian or pro-Greek or that it has negotiated with Albania about dividing the country in the future. Those groundless allegations are aimed at separating Macedonia from Balkan co-operation.

Their authors evidently feel nostalgia for the Yugoslavian past. Fortunately, at present those who make such allegations do not enjoy serious public support.

Another serious problem is the unemployment rate in Macedonia of about 50%, which could be considered a serious cause of instability. If that problem is not resolved, it might reflect negatively on the political process. That is why Macedonia needs our solidarity and support. I appeal mainly to the countries of the European Union to grant that support because Macedonia is a member of our European family.

Considering the progress achieved by the republic of Macedonia in this Assembly today, we should be glad that a brother who was dead has come alive again. 

He was lost but he was found. 
Good luck and God bless Macedonia.


ПАСЕ приветства избора на Кощуница
Български депутат поиска Югославия да признае границите на Република Македония

В. Демокрация, 15 ноември 2000г.

Президентът на Югославия Воислав Кощуница посети в края на миналата седмица Съвета на Европа, където имаше работна среща с Комитета на Министрите, Генералния секретар д-р Валтер Швимер и говори пред Постоянната Комисия на ПАСЕ, заявявайки желанието на своята страна да се присъедини към Съвета на Европа. По-късно ПАСЕ прие Резолюция и Препоръка към Комитета на Министрите по повод ситуацията в Югославия и откриване на офис на Съвета на Европа в Белград, който да реализира специална програма за подпомагане на демократичните промени в Югославия.
Постоянната комисия на ПАСЕ поиска също да се приложи напълно Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 1244 за Косово. Югославските власти са призовани да установят диалог с Черна гора, като се има предвид нуждата от предефиниране на отношенията между двете югорепублики. Настоява се за гарантиране на свободата на словото, за информиране на населението за престъпленията, извършени от Милошевич и сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Настоява се Югославия да покани международни наблюдатели на предстоящите избори за сръбски парламент. Изисква се конструктивен диалог от страна на сръбските власти с новоизбраните албански лидери в Косово, както и освобождаване на политическите затворници – албанци и сърби. ПАСЕ изисква признаването на Босна и Херцеговина от Югославия като независима суверенна държава и пълно прилагане на Дейтънския договор.

По предложение на ръководителя на българската делегация Лъчезар Тошев единодушно се прие и изискване към Югославия да признае съществуващите граници с Република Македония.

ПАСЕ приветства избора на Кощуница и гражданската позиция на народа на Югославия, който защити резултата от изборите. Това дава възможност за установяване на демократичен режим, базиран на върховенството на закона, защитата на човешките права и специално правата на малцинствата.  
Д.




Националистите в Сърбия и юго-носталгиците в Македония печелят от провокациите на албанските терористи

Лъчезар Тошев *

11 март 2001г.
Mediapool.bg

Признаването от страна на Югославия на границата и с Република Македония е събитие от голяма важност.
С този акт завърши процесът на окончателно признаване на Република Македония. Един процес, който беше мъчително приет от сръбските власти през изминалите 10 години. След началото на промените в Югославия през изминалата година, започна и интеграцията на тази държава в международната общност. Президентът Кощуница посети Съвета на Европа през ноември 2000г.и заяви желание за пълноправно членство на неговата страна в тази най-стара европейска институция.

Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие две резолюции, по ситуацията в СР Югославия, в които се постави като условие и въпросът за
признаването на границата на Македония.

В Резолюция 1230/2000 на ПАСЕ се изисква : “Да се започне процес на помирение със съседните държави - в частност чрез признаване на Босна и Херцеговина за независима и суверенна държава, като се приложи напълно Дейтънския мирен договор и чрез признаване на съществуващата граница с Бившата Югославска Република Македония”. Тази част от резолюцията беше предложена от Ръководителя на българската делегация – Л.Тошев и приета единодушно от ПАСЕ.

В Резолюция 1237/2001г. Асамблеята призовава властите на СР Югославия “да определят, маркират и признаят – колкото може по-скоро, границата между Бившата Югославска Република Македония и СР Югославия, като граница между две суверенни държави.
Този текст беше предложен от проф. Данило Глигороски – ръководител на македонската делегация в ПАСЕ.

Нито един глас в ПАСЕ не се обяви против тези текстове – в т.ч. и депутатите от Албания, както и депутатите-албанци от Македония, сред които и г-н Джафери.
Югославия изпълни съвсем точно резолюциите на ПАСЕ.

Днес сме свидетели на реакция от страна на Ибрахим Ругова и на Фатос Нано – лидерът на социалистите в Албания, срещу споразумението подкрепено впрочем и от социалистическото правителство на Албания /нещо, което не трябва да ни изненандва на Балканите/ .

Но съвсем очевидно е, че договорът за границата не би могъл да бъде подписан от косовските власти, тъй като Косово няма статут на държава. Ако терористите действащи в района на македоно-югославската граница, искат да демонстрират един вид защита на някаква албанска кауза, те трябва да си дадат сметка, че могат с действията си да обслужат сърбските националисти, чиито позиции в Югославия все още са много силни, както и да подпомогнат юго-носталгиците в Македония.
Атаките срещу полицията и армията на Македония, при които се дават човешки жертви-както албанци, така и македонци, може да доведе като резултат до възникване на напрежение в коалицията ВМРО-ДПМНЕ и ДПА. Ако ВМРО загуби подкрепата на ДПА, това ще дестабилизира драматично про-европейското правителство на Любчо Георгиевски. При такова развитие, на едни последващи избори, македонските юго-носталгици биха имали много по-засилени позиции.

Този сценарий, би трябвало да се предотврати с усилия и от ВМРО и от ДПА, тъй като разгарянето на конфликт на етническа основа в Македония, ще постави под въпрос съществуването на тази държава.
Ето защо, най-доброто решение е в конфликтния район – на границата, да се разположат международни сили, които не са от района на Югоизточна Европа - разбира се с мандат от международната общност.
Въвеждането на сръбски войски може да взриви ситуацията и определено не е добро решение в този момент.

Ако желаят да се ползват с международна подкрепа както досега, лидерите на всички албански групи, както и партиите в Албания и Македония, трябва да заявят категорично подкрепата си за признаването на македонските граници и да осъдят терористичните действия.

Подкрепата от съседните държави за суверинитета и терториалната цялост на Македония и неизменимостта на нейните граници е гаранция за стабилността в региона като цяло.

Впрочем, България първа направи това с декларация на Народното събрание.

БСП, която уж днес е “ЗА” НАТО се възползва от възможността да обвини албанците в Косово за тези провокации, въпреки тяхното официално разграничаване от терористите.

Нещо повече – БСП се опита да развие тезата, че решението на България за солидарност с НАТО е било погрешно, както и самата военна кампания на НАТО.

От което следва, че те смятат, че военнопрестъпникът Милошевич е бил прав – нещо, което е напълно неприемливо!

Ясно е, че акцията на НАТО предотврати престъпления против човечността.

Тази акция спря етническото прочистване и предпази Балканите от масивна дестабилизация, която вълната от бежанци би предизвикала.

Бих искал да напомня, че и тогава имаше албанци-провокатори, които даваха на Милошевич, възможност да оправдава действията си.
Техните конци бяха дърпани от сръбските тайни служби – УДБА, които - тъй като все още не са разградени, биха могли да дърпат и днес конците на албанските терористи.

Аз мисля, че не трябва да се допуска отново сценарий на разделение, от което балканските народи само са страдали.

Единственото решение за балканските страни е пътят на тяхната евроинтеграция и установяване на трайно сътрудничество помежду им – без крайни националистически амбиции.
Арбен Джафери / лидерът на ДПА в Македония/ заяви, че е за Велика Европа, а не за Велика Албания.
Сега е моментът той да покаже верността си към това свое изявление и да покаже, че провокациите на терористите работят за възраждане на сръбския национализъм и подпомагат юго-носталгиците в Македония, което определено не допринася за албанската кауза и постигане на европейско бъдеще за Балканите.
*Изразеното становище е лично мнение на автора и по никакъв начин не ангажира СДС или Народното събрание





Разиграва се сценарий за дестабилизация
Лъчезар Тошев, народен представител от СДС

В. Демокрация, 19 март 2001г.

Убийството на тригодишното дете в София, наистина потресе цялото общество. Още по-голям беше шокът, когато се разбра, че то е ибирло убито от собствената си майка. Не можем да обвиняваме таксиметровите шофьори за тяхната спонтанна реакция на солидарност с трагедията, сполетяла техния колега.
Но тяхната демонстрация пред парламента миналия петък беше употребена от други сили, които като политически лешояди се опитаха да се възползват от трагичния случай, за да извличат дивиденти за собствената си предизборна кампания.

Това е в крайна степен възмутително. Нещо повече, в скандиранията се включваха и някои от журналистите, стоящи на стъпалата пред Народното събрание – което отива доста отвъд техните отговорности за отразяване на събитията.

Между протестиращите бяха разпознати и около 50-тина бивши агенти на Държавна сигурност, които нямат нищо общо с таксиметровите шофьори, но тяхното присъствие в този протест създава основателните подозрения, че те се опитаха да манипулират хората в желаната от тях посока. Няколко опозиционни депутати коментираха със злорадство как тези събития ще принудят Министър Йорданов да прекъсне преговорите, които води в Брюксел с ЕС по главата за вътрешна политика и политика на сигурност и ще се завърне спешно в страната. Също така изразиха надежда, че западните медии ще отразят широко събитието. Малко по-късно Георги Първанов от името на БСП заяви намерението си да иска нов вот на недоверие на кабинета, без дори да се опита да прикрие самодоволната си усмивка – съвсем неуместна при трагичния повод за протеста на шофьорите.

Всичко това говори, че у нас започва реализиране на сценарий за дестабилизация на правителството и на страната, организиран от сили, които очевидно са в опозиция на собствения си народ!

България остана стабилна на фона на събитията в Югославия и Македония, което очевидно не се харесва на някого. Има два вида интереси, които се противопоставят на нашата стабилност и все по-близкото ни членство в НАТО и ЕС.

Едната група засегнати са мафиотските групировки, които предпочитат България да остане в т.нар. сива зона, където няма законност и ред и където те биха могли да правят всичко, каквото си искат.

Втората група интереси са геополитически и са свързани с противопоставяне на разширяването на Европейския съюз и особено на НАТО. Тези два на пръв поглед различни интереса, се съюзяват в България и ако този анализ е верен, тепърва ще бъдем свидетели на следващи провокации.
Има и вътрешни интереси, които биха искали дестабилизация на правителството и предсрочно разпускане на парламента. Очевидно е, че предстои изборът на Комисията по закона за досиетата и редица сътрудници на бившата Държавна сигурност, които се занимават с политика, нямат интерес да бъдат разкрити.
Ето защо те имат интерес парламентът да се разпусне, преди да избере тази комисия.

В Македония от няколко месеца тече аналогичен сценарий за дестабилизация, провокиран от албанци-наемници, пратени неизвестно от кого, които се опитват да взривят етническия мир в страната. Това беше предшествано от предложението на бившия председател на Собранието Саво Климовски за поканване на руски войски в Македония и последвалата му оставка заради това изявление, отцепването на група депутати от ВМРО-ДПМНЕ, вота на недоверие срещу Любчо Георгиевски, скандала с подслушванията на телефони и сега – въоръжени провокации.

Явно е, че България е включена в един общ сценарий за дестабилизация на Балканите, целящ да попречи интеграцията им в НАТО и ЕС.
В случая с Македония сигурно има и елемент на юго-носталгия.
Сравнително неотдавна група сръбски интелектуалци и политици, апелираха към Любчо Георгиевски да не подписва споразумението за асоцииране на Македония към ЕС с надеждата някога отново да бъдат заедно в една държава.

У нас тази ситуация е пробен камък за национално отговорните политически сили, които трябва категорично до се противопоставят на сценария за дестабилизация на България. Обществото, парламентът и правителството трябва заедно да отстоят българския национален интерес, защото става въпрос за нашата държава.


Лъчезар Тошев, ръководител на българската делегация в ПАСЕ, член на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика :
Конструктивната роля на България
В. Знаме, 20 март 2001г.

Последните събития по границата между Македония и Югославия, предизвикани от албански терористи са много обезпокоителни. Има различни версии за това, какви цели имат терористите, тъй като те официално не са ги изразили. Според мен, албанските провокатори, целят да предизвикат напрежение на етническа основа между македонци и албанци - особено ако има смъртни случаи и престрелки между македонската армия и полиция и терористите. Тези действия целят да се дестабилизира правителството на Любчо Георгиевски, подкрепяно от ВМРО-ДПМНЕ и Демократическата партия на Арбен Джафери. 

Чест прави на лидера Джафери, че се разграничи и осъди тези провокации. Точния изход от ситуацията беше намерен от македонското правителство и от Президента Борис Трайковски, които поискаха международни сили да охраняват границата, за да не се достигне до етническо напрежение, което би било фатално за Македония.
Затова тази позиция трябва да бъде подкрепена.
Удовлетворен съм, че Югославия в крайна сметка призна границата на Република Македония, като предусловие за влизането и в Съвета на Европа.

Това стана в изпълнение на резолюция на ПАСЕ, чийто текст за признаване на границата беше мое предложение.

Македонските власти виждат конструктивната роля на България за гарантиране на стабилността и сигурността на Македония. Така ще се гарантира и стабилността на целия регион, което е шанс за страните в него да поемат уверено по пътя към евроатлантическата си интеграция.

В Тетово използвани български оръжия

Елена Старидолска
В. Стандарт, 23 март 2001г.

Лъчезар Тошев и Иван Иванов от ПГ на СДС са разговаряли късно вечерта в сряда в Скопие с премиера на Македония Любчо Георгиевски, с лидера на ДПА Арбен Джафери, с шефа на външната комисия на македонския парламент , а по телефона и с Президента Борис Трайковски. Срещите се провели в хотел “Александър Палас” в македонската столица.
Премиерът Георгиевски благодарил на България за военнотехническата помощ и обяснил, че средствата използвани от македонската армия в Тетово са български.Навременната помощ от приятели струва двойно повече – казал той.

Джафери дошъл в Скопие от Тетово специално за срещата с българските депутати.Това показва неговото добро отношение към България и авторитета, който има нашата страна в региона, коментира за пред “Стандарт” Иванов. 
Джафери ги е информирал, че в 8 часа в сряда е договорено да бъде едностранно прекратен огъня от страна на албанските партизани в Тетово. Той бил категоричен, че приоритет на ДПА е запазването на мира и интегритета на Македония, обявил се против какъвто ида е проект за федерално устройство на страната. Според Джафери, една кантонизация на Македония ще доведе до масово преместване на хора и обособяване на етнически чисти зони, но много изолирани помежду си. Според него, това не може да бъде бъдещето на Македония. ДПА няма намерение да напуска нито правителството, нито парламента – казал категорично лидерът и. Иванов и Тошев отишли в Македония по собствена инициатива – в качеството си на членове на българската делегация към ПАСЕ. Ти искали България да вземе активно участие по време на априлската сесия на Асамблеята, когато се очасва да се проведе спешен дебат и да се приеме резолюция.


Тревогата е всеобща
Разговор с Лъчезар Тошев – депутат

Разговаря Богдан Пенев.
В.Подем, 29 март 2001г.

  • Г-н Тошев, преди два дни се завърнахте от Македония. Каква беше целта на Вашето посещение като депутат от ПАСЕ, с кого разговаряхте, какви да общите Ви впечатления от тревожното и взривоопасно положение в западната ни съседка.
Посетих столицата на Република Македония, където имах среща с ръководителя на македонската делегация в ПАСЕ проф.Данило Глигороски, с когото се договорихме да организираме процедура за спешен дебат в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа- на априлската и сесия, по повод събитията в Македония. Освен срещата с г-н Глигороски, която беше много успешна, разговарях с премиера Любчо Георгиевски, с Председателя на Комисията по външна политика Йордан Бошков, със Зам. Министъра на стопанството - Ламбе Арнаудов (бивш депутат в ПАСЕ). 
Срещнах се и със Зам.Председателя на Албанския парламент г-н Намик Докле, който беше на посещение в Скопие във връзка с Конференцията на председателите на парламентите на страните от Югоизточна Европа. На конференцията присъстваше и лорд Ръсел Джонстън – Президент на ПАСЕ. Срещнах се и с Арбен Джафери – лидер на Демократическата партия на албанците в Македония. Той ме уведоми за решението на терористите едностранно да прекратят огъня на 21 март в 20 часа, т.е. 4 часа преди изтичането на ултиматума на македонското правителство.

Нашето посещение беше свързано със загрижеността на всички от създалата се взривоопасна обстановка в региона и възможността да се десталбилизира страната. Надяваме се, че с общи усилия ще можем да помогнем, като привлечем общественото менине в Съвета на Европа в подкрепа на демократичните сили в Македония, да ликвидиране на конфликта по мирен начин.

  • В разговор с македонските управляващи, поставихте ли въпроса за искане на помощ от България и в какво би се изразила тя?
Аз не представлявах българското правителство и нямах такива права. Разговорите водих като депутат от ПАСЕ. В разговорите присъстващите двама депутати (аз и моят заместник в ПАСЕ
г-н Иван Н. Иванов) бяхме информирани за това, на какво се дължат конфликтите, кои са сепаратистите и какви са исканията, които поставят пред македонските власти. Разговаряхме, дискутирахме и съгласувахме обща позиция която да представим пред Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.Това беше нашата главна задача.

  • Как оценявате положението в Македония? Съществува ли опасност конфликтът да се разрасне в гражданска война?

Основното, което мен ме безпокои е, че на границата между остатъчна Югославия и Македония липсват заграждения и това улеснява нелегалното и преминаване. В разговорите обсъждахме проблема и възможностите да се засили контролът в граничната зона, удобна за наркотрафик и пренасяне на оръжие.

  • Как населението приема тревожното положение? Съществува ли страх от въоръжени сблъсъци с тежки последици?

В края на посещението ми в Скопие, по обяд в албанския квартал, беше убит един полицай, а друг ранен. Това беше провокация на мирния процес. Затова всички се безпокоим. В Скопие пристигнаха видни фигури, представители на международната общност – Солана, Робъртсън и други, които със сериозна загриженост следят събитията.

  • Смятатате ли, че македонските сили за сигурност могат сами да овладеят положението?
Албанският лидер Джафери, който също е депутат в ПАСЕ, изрази категоричната си подкрепа за целостта и ненарушимостта на границите на Македония. Въпросът е доколко той може да контролира положението, тъй като в населените с албанци зони, много от живеещите там подкрепят екстремистите. Това е силно обезпокоително. Необходимо е да се положат всички усилия за решение на конфликта по мирен начин. Г-н Джафери предложи на заседанието на Парламентарната Асамблея да се изпрати специална делегация от Косово. Делегацията да се смята ,че представлява провинция, а не отделна страна.
Такава възможност съществува съгласно Статута на Съвета на Европа. По този начин ще се даде възможност на властите в Косово активно да се включат в омиротворителния процес.


Предлагаме дебат за Р. Македония

В. Демокрация, 2 април 2001г.

СОФИЯ. Заедно с македонския ми колега Данило Глигороски ще предложим по време на априлската сесия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа спешен дебат за Македония, за да се чуят и позициите на колегите ни за бъдещето на региона.

Това обяви депутатът от ОДС Лъчезар Тошев вчера. Той очаква албанските прледставители също да се включат в дебатите. Според Лъчезар Тошев в генезиса на Конфликта съществува и геополитически елемент, насочен против разширяването на ЕС и НАТО.  
Д.




2001 ORDINARY SESSION
(Fourth part)
REPORT
Thirtieth sitting
Thursday 27 September 2001 at 10 a.m.


            THE PRESIDENT : The first item of business this morning is the debate on the report on the situation in ?the former Yugoslav Republic of Macedonia?, presented by Mr Jakič on behalf of the Political Affairs Committee, Document 9234, with an oral opinion presented by Mr Lloyd on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights.
            The list of speakers closed at 8.30 p.m. yesterday. Twenty-seven names are on the list, and twenty-one amendments have been tabled.
            I call Mr Jakič, the rapporteur. He has eight minutes.

            THE PRESIDENT. ? Thank you. The next speaker is Mr Toshev.
            Mr TOSHEV (Bulgaria). :  The situation in "The former Yugoslav Republic of Macedonia" continues to cause concern.
I am glad that our Assembly has been kept involved in the debate.
            All of those who have recently visited the country know how sensitive the Macedonian authorities, especially our colleagues in the Macedonian Parliament, are about their functions and duties. When the decisions are taken by someone else, the question of their dignity arises, and in the Balkans a sense of dignity is a critical factor in the decision-making process. MPs' frustration at the lack of parliamentarians' involvement in the negotiations headed by President Trajkovski is understandable, but it must be a priority over all other considerations to preserve peace and stability in Macedonia and to continue to implement the European agenda in the country, as that is the interests of both the people of Macedonia and the Council of Europe.
            I think that it was not the best decision to hold parliamentary elections at the beginning of 2002, because politicians are "understandably" not committed to making serious concessions when they have in mind negative public attitudes toward constitutional changes. It would be a good idea if Macedonian politicians reconsidered the decision on the date of elections so as to guarantee a normal political environment for the decision-making process.
            My second recommendation for the Macedonian authorities is that they strengthen border controls by building border constructions on the Macedonia-Yugoslavia border. That would help the authorities successfully to fight illegal cross-border traffic and would contribute to the restoration of public order in the areas concerned.
            I appeal to the Council of Europe Development Bank to offer grants to "The former Yugoslav Republic of Macedonia" to carry out humanitarian projects and restore religious buildings ? our common European heritage ? that have been damaged or destroyed.
            The Parliamentary Assembly of the Council of Europe must avoid applying double standards. We must express our solidarity in the fight against terrorists in Macedonia, as we have in respect of other parts of Europe and elsewhere in the world. Respect for human rights and other Council of Europe standards should be definitively guaranteed by the Macedonian authorities. Our solidarity and help are available to achieve that.
            Our economic and humanitarian help is badly needed in Macedonia. We should act appropriately and without delay. The stabilisation of the Balkans is a common European interest.
            THE PRESIDENT. ? Thank you. The next speaker is Mr Prisàcaru.






2002 ORDINARY SESSION 
(Fourth part)
REPORT
Twenty-fifth sitting
Monday 23 September 2002 at 3 p.m.


            THE PRESIDENT. ? The next order of the day is the debate on the progress report of the Bureau and the Standing Committee, Document 9558 and addenda, which includes the report from the Ad hoc Committee on the parliamentary elections in ?the former Yugoslav Republic of Macedonia?.
(…...) 


THE PRESIDENT. ? Thank you. The next speaker is Mr Toshev from Bulgaria.

            Mr TOSHEV (Bulgaria). :
  I was a member of the Ad hoc Committee on observation of the parliamentary elections in the republic of Macedonia, chaired so efficiently by Mr Bjorn von der Esch. I would like also to express my satisfaction with the work of the rapporteur, Mr Andreas Gross, who has been closely following developments in the republic of Macedonia closely for many years. We should all be very grateful for the assistance of our local authorities and secretariat. Without their help, our mission in Macedonia would not be possible.
            My general impression is that the parliamentary elections held on 15 September were democratic and very well organised. 
The electoral boards were aware of their duties and obligations. I was impressed also that with very few exceptions, the election day was very quiet and the voters were very tolerant despite their political differences. We should pay tribute to the government and the political forces in Macedonia for this democratic achievement.
            The electoral campaign was described precisely in Mr Gross's report. 
However, the presentation of the International Crisis Group report on corruption in Macedonia on 15 August was strongly criticized by government officials and party representatives. 
They claim that carrying out such an act during the election campaign cannot be accepted as impartial and supportive. Their doubts were that it aimed to influence the election campaign. 

In this respect, the impartiality of any international involvement should be guaranteed in order to achieve acceptable results. In other forms, such involvement might be counterproductive.
            I join those who congratulated the winners of the elections, the Social Democratic Union of Macedonia. I am glad that for the first time, there were no anti-Bulgarian statements in its campaign, which is promising for the future. I wish it a successful mandate in government.
            The Democratic Union for Integration, whose leader is Ali Ahmeti, head of the former National Liberation Army, now has a significant number of seats in parliament. It now has to be proved whether this new party can play a constructive role in Macedonian political life and whether it can contribute to Macedonian stability not only by words but by deeds. I strongly hope that that will be the case.
            I would like to remind those who lost the election and became the opposition that such events happen often in democracies.
Even the famous Winston Churchill lost an election immediately after he won the second world war. That is democracy and it should be accepted. 
The will of the people should be accepted as such in any case. I think that the next elections give new opportunities; if the party's policy is appropriate, its time might come again.
            I hope also that the new government will pursue the same pro-European line as the previous government as it is in our common interest and would lead Macedonia to greater prosperity and democracy.
            THE PRESIDENT. ? Thank you. The next speaker is Mr Koçi from Albania.



2013 ORDINARY SESSION
________________________
(Third part)
REPORT
Twentieth Sitting
24 June 2013 at 3 p.m.
ADDENDUM 1


Free debate


AS (2013) CR 20
Addendum 1
AA13CR20ADD1


(...)


Mr TOSHEV (Bulgaria) – In my modest opinion, the last significant achievement of western civilisation was the fall of the communist regimes, the enlargement of Europe after 1989 and its transformation into a values-based community without divisions. Consequently, the enlargement of the Council of Europe and the zone of freedom, democracy and respect for human rights was the last great achievement of European civilisation. Before this process, Europe was still divided along lines left over from old hatreds, fuelling conflicts, clashes and mistrust.
It is often given as an example that European integration ended the historic conflict between France and Germany, which had lasted about 400 years. What should we say on the Balkans, where, for example, the conflicts between the Bulgarians and the Greeks had lasted for more than 1 300 years since the 7th century AD?
That particular conflict was ended by two remarkable politicians of the region who believed sincerely in European ideals, Prime Minister of Bulgaria, Philip Dimitrov, and Prime Minister of Greece, Konstantinos Mitsotakis. They signed a treaty of friendship in 1992 that ended the historic conflict and tensions between our two nations. This was a significant act which was and is unappreciated until today due to stormy events going on in Europe at the time of signing. This was the spirit of reconciliation. This spirit is the spirit of Europe.
May I mention herewith the rescue of Bulgarian Jews during the Holocaust when the bishops of the Orthodox Church stood up to defend people who were ethnically and religiously different from them? What a good example for the concept of living together, which we debated in 2011. In order to make this fact widely known, I nominated the Bulgarian Orthodox Church for the Nobel Peace Prize for 2013. The slogan of the Bulgarian Church “Freedom in Order – Unity in Diversity” sounds very contemporary even today.


Bulgaria was the first to recognise the independence of the Republic of Macedonia under its constitutional name on 15 January 1992.
Bulgarian diplomats and parliamentarians fought actively for its recognition by other States.
That was the Government of Philip Dimitrov. Then we said with the words of the Gospel, “Let us be merry and be glad that this thy brother was dead but he is alive again, was lost and was found!” When the Greek embargo was imposed on the Republic of Macedonia in 1994, we provided them with the opportunity to use our infrastructure and to overcome their economic troubles. Similar was the situation during the crisis in Kosovo in 2000 and the crisis in Macedonia in 2001. It is a public “secret” that a significant part of the people living in this State are our relatives at a family level.
It is not very European behaviour to be divided by common history, common origin, culture and traditions as well as by the language which we, on both sides of the border, could speak fluently without learning it. These objectives could be accepted as advantages for further development of our relations in United Europe rather than dividing lines. Therefore, I conclude, that in order to overcome our problems in Europe, we should first look again to the importance of European values. When European values speak louder than the other arguments, the other problems could be easily solved.


(...)

ПАСЕ препоръча на страните в Югоизточна Европа да създават общи институции за решаване на проблеми от взаимен интерес.
 Вижте т. 20.6. на Резолюция 1409 (2004) 
Това отваря възможност за създаване на общи комисии между България и Македония по проблемите, които двете страни имат да решават. при това - по препоръка на Съвета на Европа. 

Докладчик по предложението, станало решение на ПАСЕ :
Лъчезар Тошев, България, Група на Европейската Народна партия/Християндемократи. 


Resolution 1409 (2004)  
Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe
Author(s): Parliamentary Assembly
Origin - (see Doc.10349, report of the Political Affairs Committee, rapporteur: Mr Toshev). Text adopted by the Standing Committee, acting on behalf of the Assembly, on 23 November 2004



  1. The Parliamentary Assembly recognises that during the five years of its activities the Stability Pact has proven itself to be an important and useful instrument in the process of stabilisation and democratisation in South-Eastern Europe. Since its creation, all countries of the region have become members of the Council of Europe and are considering becoming part of the European Union.
  2. The region of South-Eastern Europe is composed of states at different stages of development, with differing levels of compliance with European standards. Some of them are already members of the European Union, Bulgaria and Romania are committed to becoming full members of the EU on 1 January 2007 and the other states are participants in the Stabilisation and Association Process of the EU or are on the point of joining.
  3. The Assembly notes that the Stability Pact is unable to meet the high expectations of the countries from the region, which expected that the pact would be a new Marshall Plan, whereas it is a process based on the goodwill and solidarity of its participants.



4. Since the creation of the Stability Pact, the region has undergone crises – in Kosovo and in “the former Yugoslav Republic of Macedonia” – but since then the overall security situation, with the exception of Kosovo, has improved considerably. The Assembly condemns the violence which took place in Kosovo in March 2004. Those regrettable events constituted a serious setback to development in Kosovo and to the entire region from an international perspective.
5. The notion of regional co-operation is firmly enshrined and it encompasses numerous areas, including the process of the creation of a regional single market, liberalisation of electricity markets, the combat against organised crime and corruption, the implementation of regional arms control mechanisms and many other fields.
6. One of the examples of co-operation is the return of over 2 million refugees to several countries of the region, despite strong initial hesitation on behalf of the governments concerned.
7. The Stability Pact, which plays a matchmaking role between donors and beneficiary countries, has been instrumental in setting priorities, avoiding duplications and consequently laying down economic foundations in the region.
8. However, despite these unquestionable achievements, the overall economic situation in South-Eastern Europe still remains precarious. In particular, the sustainability of economic growth, massive unemployment, especially in the Western Balkans, and poor development give much cause for concern. The Assembly appreciates the support provided by the Stability Pact to the infrastructural projects which could facilitate human relations in the region. In this context, the accomplishment of the work on pan-European Corridor 8 is of special importance.
9. Furthermore, the Assembly believes that it is of the utmost urgency to focus on the concept of social and economic cohesion and reconciliation between the groups involved in the conflicts, which has unfortunately been neglected over the last five years in the countries concerned.
10. The state of public administration presents another problem: public governance is weak and people do not trust in it. There are examples where it has been influenced by narrow nationalistic and populist interests. Its efficiency must be improved significantly.
11. Insufficient respect for the rule of law in some countries in the region is also worrying, despite efforts undertaken at the regional level. The fight against organised crime and corruption are among key issues which must be addressed.
12. The Assembly regrets that, despite the recognition that parliaments are an essential component in the democratic process, they have played a limited role in scrutinising the assistance given by the international community to the governments of South-Eastern Europe. The parliaments of the region have not been involved enough in the process and the participation of parliamentarians was often just a formality. In order to increase the efficiency and transparency of the governing structures in the region, more attention should be paid to building legislative capacity and to enhancing parliamentary co-operation between countries.
13. In this context, the role of the Stability Pact should be considered in a different perspective. The Stability Pact is constantly adapting to the changing situation in South-Eastern Europe and the Assembly recognises that the pact’s role has now changed. As the basis for further co-operation and development has been laid down, its main task today is to ensure the implementation of many important processes for which an agreement has already been secured.
14. The activities facilitating co-operation between states and activities inside countries aimed at promoting political and ethnic tolerance are still one of the mainstreams of the Stability Pact, especially in the Western Balkans.
15. The Parliamentary Assembly is of the opinion that along with the ongoing normalisation and stabilisation process in the region, the task of the Parliamentary Troïka has been fulfilled to a large extent. Now it should play a complementary role rather than a leading role, with the aim of promoting and supporting national initiatives to foster bilateral and multilateral regional co-operation and the creation of joint bilateral or multilateral committees, working groups or other bodies for co-operation at parliamentary level between the states of the region.
16. The Assembly’s Chairmanship of the Parliamentary Troïka, which starts on 1 January 2005, should provide an adequate platform for making contacts and be focused on encouraging and supporting national parliamentary initiatives.
17. The Assembly’s committees should be instrumental in inspiring and promoting regional parliamentary initiatives and co-operation by organising, in their respective fields of competence, conferences, seminars and round tables on co-operation with relevant committees in national parliaments of the region.
18. It is highly desirable that the local and regional authorities of the region co-operate through the activities of the Congress of Local and Regional Authorities of the Council of Europe, and interaction with the national parliaments and the Assembly, encouraging trans-border co-operation, especially through the establishment of trans-border Euroregions.
19. The Assembly underlines and supports the role of the Stability Pact Gender Task Force (GTF), where remarkable initiatives have been realised in recent years regarding parliamentary activities in promoting equality and better representation of women in political life.
20. The Assembly resolves to work towards increasing the role of national parliaments in the region to:
20.1. assume full responsibility for the parliamentary scrutiny of the Stability Pact activities in their respective countries;
20.2. elaborate and promote concrete projects and initiatives which could subsequently be developed and financed in the framework of the Stability Pact;
20.3. organise conferences, seminars and round tables which contribute to the setting of priorities and proposal of solutions;
20.4. elaborate projects aimed at reinforcing the capacity of national parliaments concerned, which would facilitate the carrying out of their obligations linked to the Stability Pact activities;
20.5. step up co-operation with other parliaments in the region with a view to contributing to Stability Pact action;

20.6. establish links between counterpart committees in different parliaments in the region and organise, between parliaments, exchanges, internships and twinning initiatives and the creation of joint committees and working groups on a bilateral or multilateral basis.

21. Furthermore, the Assembly calls on the Stability Pact co-ordinators to:
21.1. pay more attention to the role of national parliaments in the process of further stabilisation and democratisation in the region;
21.2. introduce parliamentary discussion in all Stability Pact Task Forces to ensure that they examine substantive issues.
22. The Assembly invites its relevant committees to:
22.1. consider the possibility of taking stock and assessing the achievements and planned activities of the Stability Pact on a country-by-country approach within the area of their respective competence, in close co-operation with the competent committees of the parliaments concerned;
22.2. promote regional parliamentary co-operation in their respective fields of competence by organising meetings, conferences and seminars jointly with national parliaments;
22.3. develop an assessment system for the results of the implementation of specific projects of the Stability Pact.
23. The Assembly resolves to work towards increasing the role of national parliaments in the region by:
23.1. supporting local initiatives in this respect;
23.2. stepping up its assistance in the area of reinforcing the capacity of national parliaments concerned, in particular in the following areas:
a. assistance to committees in preparing and reviewing legislation;
b. approximation of the legal systems and competences of local authorities in order to eliminate legal obstacles to the implementation of decentralised trans-border co-operation;
c. assistance with drafting, adopting, ratifying and controlling the implementation of legislation;
d. effective use of parliamentary procedures;
e. developing relations between parliaments and civil society.




Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe
Doc. 1034920 October 2004
Report
Political Affairs Committee

Rapporteur:
Mr Latchezar Toshev, Bulgaria, Group of the European People’s Party
For debate in the Standing Committee — see Rule 15 of the Rules of Procedure

Summary
Five years after the establishment of the Stability Pact in South-East Europe, the Parliamentary Assembly takes stock of its achievements and failures and identifies the Assembly’s priorities for its 2005 Chairmanship of the parliamentary Troika.
The situation in the region has changed considerably and the process of stabilisation and democratisation have been advancing continuously. The notion of regional co-operation is firmly ingrained. All countries of the region have joined the Council of Europe and they are at different stages of co-operation with the European Union.
In this context, the role of the Stability Pact should focus on ensuring the implementation, at national level, of processes for which agreement has already been secured. This implies an increased role for national parliaments in the region.
The Parliamentary Assembly calls on the national parliaments to get more involved in the Stability Pact activities, assume full responsibility for the parliamentary scrutiny of the Stability Pact and step up the co-operation at parliamentary level, and declares its readiness to support them in this task.


I.Draft resolution
1.       The Parliamentary Assembly recognises that during the five years of its activities, the Stability Pact has proven to be an important and useful instrument in the process of stabilisation and democratisation in South East Europe. Since the establishment of the Stability Pact, all countries of the region have become members of the Council of Europe and have the prospect of integrating into the European Union.
2.       The region of South East Europe is composed of states at different stages of development and approximation to the European standards. Some of them are already members of the European Union, Bulgaria and Romania are committed to becoming full members of the EU on 1 January 2007 and the other states are participants in the Stabilisation and Association process of the EU or are on the point of joining.
3.       The Assembly notes that the Stability Pact was unable to meet the high expectations of the countries from the region which expected that the Pact would be a new Marshall Plan, whereas it is a process based on the good will and solidarity of its participants.
4.       Since the creation of the Stability Pact, the region has passed through the crises in Kosovo and in “the former Yugoslav Republic of Macedonia” but since then the overall security situation, with the exception of Kosovo, has improved considerably. The Assembly condemns the violence which took place in Kosovo in March 2004. Those regrettable events constituted a serious setback to development in Kosovo and to the entire region from an international perspective.
5.       The notion of regional co-operation is firmly enshrined and it encompasses numerous areas, including the process of the creation of a regional single market, liberalisation of electricity markets, the combat against organised crime and corruption, the implementation of regional arms control mechanisms and many other fields.
6.       One of the examples of co-operation is the return of over two million refugees to several countries of the region, despite a strong initial hesitation on behalf of the governments concerned.
7.       The Stability Pact, which plays a matchmaking role between donors and beneficiary countries, has been instrumental in setting priorities, avoiding duplications and consequently laying down economic foundations in the region.
8.       However, despite these unquestionable achievements, the overall economic situation in the area still remains precarious. In particular, the sustainability of economic growth, massive unemployment, especially in the Western Balkans, and poor development raise much cause for concern. The Assembly appreciates the support provided by the Stability Pact to the infrastructural projects which could facilitate the relations between the people in the region. In this context, the accomplishment of the work on the pan-European Corridor 8 is of special importance.
9.       Furthermore, the Assembly believes that it is of utmost urgency to focus on the concept of social and economic cohesion and reconciliation between the groups involved in the conflicts which has been unfortunately neglected over the last five years in the countries concerned.
10.     The state of public administration presents another problem: public governance is weak and lacks the confidence of the people. There are examples where it has been influenced by narrow nationalistic and populist interests. Its efficiency must be improved significantly.
11.     Insufficient respect of the rule of law in some countries in the region is also worrying despite efforts undertaken at the regional level. The fight against organised crime and corruption are among key issues which must be addressed.
12.     The Assembly regrets that, despite the recognition that parliaments are an essential component in the democratic process, they have played a limited role in scrutinising the assistance given by the international community to the governments of South East Europe. The parliaments of the region have not been involved enough in the process and often the participation of parliamentarians was just formal. In order to increase the efficiency and transparency of the governing structures in the region, more attention should be paid to building legislative capacity and to enhancing parliamentary co-operation between the countries.
13.     In this context, the role of the Stability Pact should be considered in a different perspective. The Stability Pact is constantly adapting to the changing situation in South East Europe. Its main task today is to ensure the implementation of many important processes for which an agreement has already been secured. Activities facilitating co-operation between states and activities inside the countries aimed at promoting political and ethnic tolerance are still one of the mainstreams of the Stability Pact, especially in the Western Balkans.
14.     The Assembly recognises that the role of the Stability Pact has now changed. As the basis for further co-operation and development has been laid down, its main task today is to ensure the implementation of those processes for which an agreement has already been secured.
15.     The Parliamentary Assembly is of the opinion that along with the ongoing normalisation and stabilisation process in the region, the task of the Parliamentary Troika has been fulfilled to a large extent. Now it should rather play a complementary role than a leading role which would aim at promoting and supporting national initiatives towards bilateral and multilateral regional co-operation and the creation of joint bilateral or multilateral committees, working groups or other bodies for co-operation on parliamentary level between the states from the region.
16.     The Assembly’s Chairmanship of the Parliamentary Troika, which starts on 1 January 2005, should provide an adequate platform for making contacts and be focused on encouraging and supporting national parliamentary initiatives.
17.     The Assembly’s committees should be instrumental in inspiring and promoting regional parliamentary initiatives and co-operation by organising, in their respective fields of competence, conferences, seminars and round tables on co-operation with relevant committees in national parliaments of the region.
18.     It is highly desirable that the local and regional authorities from the region co-operate through the activities of the Congress of Local and Regional Authorities, as a body of the Council of Europe, and interaction with the national parliaments and the Assembly, encouraging trans-border co-operation, especially through the establishment of trans-border Euro-regions.
19.     The Assembly underlines and supports the role of the Stability Pact Gender Task Force (GTF) where remarkable initiatives have been realized in the last years regarding parliamentary activities in promoting equality and better representation of women in political life.
20.     The Assembly therefore calls on all parliaments of the region to:
i.                   assume full responsibility for the parliamentary scrutiny of the Stability Pact activities in their respective countries;
ii.                  elaborate and promote concrete projects and initiatives which could subsequently be developed and financed in the framework of the Stability Pact;
iii.                organise conferences, seminars and round tables which contribute to the setting of priorities, and proposal of solutions;
iv.               step up co-operation with other parliaments in the region with a view to contributing to Stability Pact action;
v.                 establish links between counterpart committees in different parliaments in the region, organise, between the parliaments, exchanges, internships and twinning initiatives and the creation of joint committees and working groups on bilateral or multilateral basis.
21.     Furthermore, the Assembly calls on the Stability Pact co-ordinators to:
i.                   pay more attention to the role of national parliaments in the process of further stabilisation and democratisation in the region;
ii.                   introduce parliamentary discussion in all Stability Pact Task Forces in order to efficiently connect it to substantive issues;
iii.                elaborate projects aimed at a reinforcement of the capacity of national parliaments concerned which would facilitate the carrying out of their obligations linked to the Stability Pact activities.
22.     The Assembly invites its relevant committees to:
i.                   consider the possibility of taking stock and assessing achievements and planned activities of the Stability Pact on a country-by-country approach within the area of their respective competence in close co-operation with the competent committees of the parliaments concerned;
ii.                  promote regional parliamentary co-operation in their respective fields of competence by organising meetings, conferences and seminars jointly with national parliaments;
iii.       develop an assessment system for the results of the implementation of specific projects of the Stability Pact.
23.     The Assembly resolves to contribute to the increase in the role of national parliaments in the region by:
i.                   supporting local initiatives in this respect;
ii.                  stepping up its assistance in the field of reinforcement of the capacity of national parliaments concerned, in particular in the following areas:
a.                  assistance to committees in preparing and reviewing legislation;
b.                  approximation of the legal systems and competences of local authorities in order to eliminate legal obstacles to the implementation of decentralised trans-border co-operation;
c.                  assistance with drafting, adopting, ratifying and controlling the implementation of legislation;
d.                  effective use of parliamentary procedures;
e.                  developing relations between parliaments and civil society.
II.        Explanatory memorandum
A.        Introduction
1.       The Stability Pact for South-Eastern Europe (SP)[1] was signed in Cologne by the Ministers of Foreign Affairs of the European Union on 10 June 1999. It was officially launched at the Sarajevo Summit in July 1999 as a collective effort of the European Union, the G8 (the eight countries of the region[2]) and the key international organisations including the Council of Europe, to address the post-war problems of the region.
2.       The project was aimed at the stabilisation of the Balkans through three areas of activities: democratisation, economic reconstruction and security. It was designed in such a way as to encourage interaction and co-operation between countries in the region, to remove mistrust, eliminate hatred, help economic integration and the development of an infrastructure and promote confident-building measures through bringing people together and involving them in activities of common interest. The mechanism which has been established under the auspices of the Stability Pact provides an effective platform for a regionally coordinated reform effort.
3.       The Stability Pact does not have its own funds. Its role is essentially limited to removing obstacles to regional co-operation on a political level and bringing projects and donors together. In order to qualify for the Stability Pact, the project should be regional in character and involve two, three or more countries. Project implementation and financing however is outside of the Pact’s competence and remains entirely in the hands of donors.
4.       The Stability Pact which has a regional office in Brussels and two regional sub-offices in Skopje and Sarajevo, is structured in a Regional table: the highest body consisting of representatives of all participating countries and organisations, meeting twice a year and reaching decisions by consensus, and three working tables designed as tools to improve good neighbourly relations between the countries of the region: Working Table I on Human Rights and Democratisation; Working Table II on Economic Reconstruction, Development and Co-operation, and Working Table III on Security Issues.
5.       The activities of the Stability Pact fall into approximately 25 areas which include economic co-operation, free trade and investment, local democracy and cross-border co-operation, energy market, fighting organised crime, migration, asylum and refugee returns, media, education and some others.
6.       The Council of Europe has been involved in many activities of the Stability Pact. In particular, the Council of Europe has been given specific responsibilities as sponsor of the task force on good governance of the Working Table I, and primary responsibility in the Task Force on minorities. It is also considered as a leading agency for two main projects of Working Table II, namely on functioning of an independent judiciary and on the fight against corruption and organised crime.
7.       The Parliamentary Assembly held a conference on the parliamentary contribution to the Stability Pact in November 1999 in Sofia. As a follow up to this conference, the Assembly adopted Recommendation 1452 (2000) on the Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact (Rapporteur: Mr Barsony).
8.       In 2001, following an invitation from the then Special Coordinator, Mr Hombach, to sponsor the parliamentary dimension of the Stability Pact, the Parliamentary Assembly agreed to participate, together with the OSCE Parliamentary Assembly and the European Parliament in the activities of the
Stability Pact. Thus the Parliamentary Troika on the Stability Pact was set up. Its rotating chairmanship runs for twelve months and on 1 January 2005 the Parliamentary Assembly will assume this role.
9.       Since its establishment, the Troika has organised four parliamentary conferences, under the initiative of the corresponding Chairmanship, with a view to establishing political guidelines and priorities for South East Europe and promoting inter-parliamentary exchange of views. These conferences aimed also at reinforcing the role of Parliaments in creating stability and sustainable political and economic development in the region. The fifth parliamentary conference on the Fight against organised crime in South Eastern Europe will be organised by the Troika’s current Chair, OSCE PA, in Sofia on 11-12 November 2004.
10.     Other initiatives aimed at promoting multilateral parliamentarian dialogue like seminars, networking meetings, visits to the countries etc. also took place under the initiative of each chairmanship of the Troika.
11.     This report which coincides with the Assembly’s Chairmanship, intends to take stock of what has been achieved over five years of the Stability Pact’s activities, and to identify the Assembly’s priorities for 2005 chairmanship.
B.        Achievements over the last five years
12.     The situation in South Eastern Europe has changed over the last five years in a considerable way. The process of stabilisation and democratisation has been continuously advancing with successful democratic elections repeatedly held in all countries concerned. Formerly hostile ethnic groups are now co-operating and jointly addressing common problems. The focus on the security area has clearly moved from military to justice and home affairs issues. The economic situation in the area still remains a concern, but important foundations have been laid and growth rates in all countries concerned have risen substantially. Other indications of stabilisation are also satisfactory, and thus the main aim of the Stability Pact has been achieved.
13.     The notion of regional co-operation is firmly ingrained and has gained clear support in all beneficiary countries, encouraged as a precondition for further European integration. In particular, the increasing role of the South-East European Co-operation Process is very promising. Furthermore, the international community, including financial institutions, has accepted to increasingly use this regional approach for large parts of their programming. It is necessary to ensure that these achievements are sustainable, and here the role of the Stability Pact is to continue its efforts in this direction.
14.     The concept of peer-review and peer-pressure has had a significant impact on the success of many regional activities under the aegis of the Stability Pact. Comparisons of the progress between different countries has turned out to be an important incentive to intensify own reform efforts.
15.     Matchmaking is another area where the Pact is also active. Bringing together donors and beneficiary countries, available funds and possible projects, setting priorities and avoiding duplications in the framework of balanced overall development has proved to be successful.
16.     One of the examples of the success of the Stability Pact activities is the return of refugees. Despite strong initial hesitations, the Stability Pact has brought the relevant governments of Croatia, Serbia and Montenegro and Bosnia and Herzegovina together and facilitated close co-operation to allow for the return of refugees between these three countries. In all over two million people have been concerned.
17.     Another good example of regional co-operation is the network of free trade agreements throughout the region. The Stability Pact has helped the region to make serious progress towards creating a single market of fifty five million people. As of 30 March 2004, twenty seven free trade agreements (FTAs) have been signed under the aegis of the Stability Pact’s Working Group on Trade Liberalisation and Facilitation, and the majority of these are already in force. The Group is now focused on the issue of identifying and reducing non-tariff barriers to trade.
18.     The Stability Pact Regional Energy Market Initiative (REM) has been working for creation, by 2005, of a liberalised electricity market along the lines of the EU legislation. At the same time, the Stability Pact should assist to diminish the unemployment which is expected as a consequence of the parallel projects for the creation of working places following social negotiations.
19.     Regional ownership for Stability Pact has launched activities such as combating organised crime (SPOC), fighting corruption (SPAI), and regional arms control (RACVIAC).
20.     The question of borders is tackled in the framework of the Ohrid Process on Border Management and Security which is a platform for discussion for all countries of the region. Furthermore, the countries concerned have signed a number of agreements concerning the activities of a cross-border nature, for example, on the joint management, protection and promotion of the Sava River basin.
C.        Outstanding problems
21.     The Stability Pact was unable to meet the high expectations of the countries in the region, and of the people in South East Europe who had expected this initiative to lead to the establishment of a kind of new Marshall Plan, which the Stability Pact was not. It is not even an international agreement, but a declaration based on the goodwill of its parties.
22.     The insufficient ability and mechanisms to compare the results and expectations of the projects and goals are still an open problem. The first goal: to bring people together, and to serve as a forum for discussions and negotiations, including on parliamentary level, was achieved. However, according to the Rapporteur’s assessment, in many cases the participation was formal.
23.     In the eventual case of a reduction of resources and contributions coming from non-European participants to the Stability Pact, which would prefer to allocate them to other regions, the Stability Pact would be transformed more and more into a supplement to the Stabilisation and Association Process of the European Union.
24.     There are also some reasons for concern: the rate and sustainability of economic growth are probably the biggest problems. This is exacerbated by high unemployment and, in parts, by a severe lack of investment. Since 2000, in terms of attracting investment, a gap has opened in South Eastern Europe. In 2003, Bulgaria, Romania, Croatia and Serbia and Montenegro secured approximately four billion Euros in foreign direct investment; the four remaining Stability Pact beneficiary countries have just managed to secure one billion Euros together.
25.     It is of utmost urgency to focus on the concept of social and economic cohesion which has unfortunately been neglected over the last five years. Today, there are two main threats to stability in the countries of the region: emigration of unemployed people and social-economic decline.
26.     The state of public administration is another matter for concern: public governance is weak and lacks the peoples’ confidence. It is often influenced by narrow nationalistic and populist interests. Furthermore, it is expensive and not effective.
27.     Insufficiency of respect of the rule of law also raises concern despite efforts undertaken at the regional level. The fight against organised crime and corruption are key issues which must be addressed.
28.     The violence in Kosovo last March obviously raises cause for much concern. This was a serious setback for the development of Kosovo and for entire region internationally.
29.     Despite the recognition that parliaments are an essential component in the democratic process, the international community has, in the past, focused most on its assistance to governments of South Eastern Europe. The Rapporteur is of the opinion that in order to increase the efficiency and transparency of the governing structures in the region, more attention should be paid to building legislative capacity and to enhancing parliamentary co-operation between countries.
D.        Future prospects
30.     Since the establishment of the Stability Pact, all countries of the region have joined the Council of Europe. The situation has furthermore evolved along with the EU enlargement process. Bulgaria and Romania have been given a tentative date for accession. The Feira European Council in 2000 recognised Albania, Bosnia and Herzegovina, Croatia, “the former Yugoslav Republic of Macedonia and Serbia and Montenegro as potential candidates for EU membership. The EU Summit in Thessaloniki in 2003 reaffirmed that “the Balkans will be an integral part of a unified Europe”. Following the positive opinion of the European Commission regarding the Croatian EU membership application, the EU has decided to commence negotiations for membership, which is an encouraging development for the region as a whole. The recent application submitted by “the former Yugoslav Republic of Macedonia” to the Irish Presidency for EU membership must be seen as a commitment by Skopje to further reform.
31.     The prospect of “full integration” into the EU has proved to be a powerful incentive for reconciliation, co-operation and internal reforms in the region and has considerably facilitated the implementation of the Stability Pact activities. In recent years, the countries of the region have made great efforts to introduce wide-ranging political, economic and social reforms in order to achieve convergence with the Union. They have all signed Stabilisation and Association Agreements with the Union.
32.     In this context, the role of the Stability Pact should be considered in a different perspective. The Stability Pact is constantly adapting to the changing situation in South Eastern Europe. Its main task today is to ensure the implementation of many important processes for which an agreement has already been secured. Activities facilitating co-operation between states and activities inside the countries aimed at promoting political tolerance are still one of the mainstreams of the Stability Pact, especially in the Western Balkans
33.     Furthermore, the Stability Pact has also focused on a narrower range of activities than in earlier times. Whilst the early phase of the Pact sought to bring all activities in South Eastern Europe under one umbrella, the aim now is focused on those areas of a regional nature where the Pact can bring added value.
34.     As the basis for further co-operation and development have been laid down, the main task should focus on the correct implementation of different ranges of activities at national level.
E.         Importance of the parliamentary contribution
35.     This implies an increased role for national parliaments of the countries concerned which should assume full responsibility for the parliamentary guidance and control over the Stability Pact activities acting in co-operation with other assemblies in the region and supported by the parliamentary Troika.
36.     The need for increased parliamentary involvement and co-operation at the regional level has been acknowledged at the meeting of the Regional Table in Tirana in December 2003. It was agreed that an in-depth study should be conducted in order to identify the needs of the parliaments concerned and to clarify how parliamentary co-operation could be promoted and supported by the Stability Pact.
37.     The study, prepared by Ms Petra Blis, former Vice-President of the German Bundestag, on the basis of the contacts with all the parliaments concerned as well as with the assemblies of the Troika has confirmed that there is a strong regional demand for support mechanisms to be put in place in order to increase the efficiency of parliaments.
38.     The work of the regions’ parliaments is faced with many similar problems, and thus a long-term, regional approach would be most appropriate. Future programmes should pursue substantive issues thoroughly, whilst at the same time respecting the specific legislative needs of each country.
39.     The Stability Pact activities should focus on enhancing the exchange of information on parliamentary co-operation activities, developing links between committees of different parliaments dealing with similar issues, institutionalising training programmes for newly elected MPs and parliamentary staff and promoting twinning between parliaments.
40.     The role of the Parliamentary Troika now should be rather a complementary one rather than a leading one, which is aimed at promoting and supporting national initiatives towards bilateral and multilateral regional co-operation.
41.     Consequently, the Rapporteur considers that the Parliamentary Assembly’s priorities for the forthcoming chairmanship should be focused on encouraging and supporting local initiatives at the parliamentary level.
42.     Now that all countries of the region are fully-fledged members of the Council of Europe, the Parliamentary Assembly constitutes a good platform for developing contacts, elaborating initiatives and ideas which will materialise in regional co-operation at the parliamentary level. The last Conference of Speakers held in Strasbourg in May brought together the Presidents of all the Parliaments concerned, and provided them with a good opportunity to discuss further co-operation.
43.     The Assembly’s committees should be instrumental in promoting regional parliamentary co-operation in their respective fields of competence by organising meetings, conferences and seminars together with local parliaments. Such events could also be used as platforms for contacts between potential sponsors to projects of public importance representing for example financial institutions or multinational corporations, and organisations or institutions lobbying these projects.
44.     Reinforcement of the capacity of the national parliaments concerned to carry out their obligations linked to the Stability Pact activities would seem to be a necessary condition. Practical measures such as training of the newly elected parliamentarians in effective use of parliamentary procedures and increasing the professional qualities of parliamentary staff should be undertaken. The Parliamentary Assembly could certainly offer its assistance in this respect. Furthermore, staff exchanges between parliaments in the region, internships and twinning initiatives would be appropriate.
45.     The approximation of the legislation empowering local and regional authorities to facilitate trans-border co-operation including the establishment of trans-border Euro-regions could be an appropriate goal for joint parliamentary action within the framework of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe. In this process, co-operation with the Congress of Local and Regional Authorities in Europe and the UNDP could be most welcome.
46.     The year 2005 had been declared by the Council of Europe as a Year of Democratic Citizenship based on education. The Stability Pact could co-operate efficiently in the implementation of this programme in the countries of South East Europe.
47.     Parliamentary co-operation should be linked to the Stability Pact’s other Task Forces in order to be efficiently connected to substantive issues. At the same time it should be supported by the projects in the area of assistance to committees in preparing and reviewing legislation, assistance with drafting, adopting, ratifying and controlling the implementation of legislation; effective use of parliamentary procedures, developing relations between parliaments and civil society and others.
F.         Conclusions
48.      When the previous report on the subject was presented by Mr Barsony in 2000, the Stability Pact was at a difficult stage. A multitude of projects and proposals had been put forward, but the important step of transforming them into action had not been taken yet. Four years later, the Stability Pact has contributed to the political stabilisation in the region.
49.      In view of a progressive European integration of the region, the Stability Pact can still play an important role by keeping its complementary approach to the Stabilisation and Association process and by further reinforcing co-operation among the countries concerned. It could still play an important role as a process of stabilisation and reinforcement of administrative capacity, the fight against corruption and building a civil society, creating a legal framework in accordance with European Standards and developing economic co-operation between the states and people which were previously in conflict. The need to accomplish the project for Pan-European Corridor 8 and other infrastructural projects connecting the people from the region should be specially underlined.
50.     Furthermore, the parliaments of the region should also be partners and beneficiaries of the Pact; initiators and targets of different activities.

Reporting Committee: Political Affairs Committee
Reference to Committee: Order 564 (2000)
Draft Resolution unanimously adopted by the Committee on 7 October 2004
Members of the Committee : Jakic (Chairperson), Margelov (Vice-Chairperson), Spindelegger, (Vice-Chairperson), Ates (Vice-Chairperson), Aguiar, Arzilli, Atkinson, Azzolini, Beneš, Berceanu, Bianco, Blankenborg, Bokeria, van den Brande, Brestensk�, Cekuolis, Curiel Alonso, Davern, Dreyfus-Schmidt, Druviete, Duivesteijn, Durrieu,  Elo, Goerens, Goulet, Gross, Hedrich, Henry, Hoerster, Iwinski (alternate: Jaskiernia), Jahic, Jovaševic, Judd, Kalezic, Karpov, Ko�i, Kosachev, Kostenko, Lindblad, van der Linden, Lloyd, Loutfi, Magnusson, Marty, Matušic, Medeiros Ferreira, Meimarakis, Mercan, Mignon, Mihkelson, Narochnitskaya, Nemcova (alternate: Curdova), Nеmeth, Oliynyk, Pangalos, Petrova-Mitevska, Petursdottir, Pintat Rossell, Pourgourides, Prentice, Prijmireanu, Prisacaru, Puche, de Puig, Pullicino Orlando, Ranieri, Roth, Rzymelka, Severin, Severinsen, Seyidov, Slutsky, Szab�, Tekelioglu, Torosyan, Toshev, Tritz, Vakilov, Wielowieyski, Wohlwend, Wurm (alternate: Muttonen), Zacchera.
Ex-officio: Eorsi, Einarsson, Russell-Johnston
N.B: The names of the members who took part in the meeting are printed in bold
Head of the Secretariat: Mr Perin
Secretaries to the Committee: Mrs Nachilo, Mr Chevtchenko, Mr Dossow

[1]               The Stability Pact for South Eastern Europe is sometimes confused with the Stability Pact of the European Union which is linked to the budget of the European Union and should be clearly distinguished from the stabilisation process going on in the Balkans.
[2]               Albania, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, “the former Yugoslav Republic of Macedonia”, Moldova, Romania and Serbia and Montenegro.

 
-->

Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe

23 November 2004 (see Doc.10349, report of the Political Affairs Committee, rapporteur: Mr Toshev)


Contribution parlementaire à la mise en œuvre du Pacte de stabilité en Europe du Sud-Est


Le 23 novembre 2004 (voir Doc. 10349, rapport de la commission des questions politiques, rapporteur: M. Toshev).


Standing Committee
Draft Agenda
of the meeting to be held on
Tuesday, 23 November 2004 (from 11 am to 1 pm and from 2.30 pm to 5.30 pm)
at the Sejm, Parliament of Poland
Ul. Wiejska 4/6/8
00-902 WARSZAWA
Tel.: + 48 22 694 26 33, Fax: + 48 22 694 26 34

3 November 2004
AS/Per (2004) OJ 3


Tuesday 23 November 2004
1.
Opening of the meeting by Mr Peter SCHIEDER, President of the Parliamentary Assembly

2.
Welcome address by

3.
Mr Józef OLEKSY, Speaker of the Sejm


Exchange of views with Mr Wlodzimierz CIMOSZEWICZ, Chairman of the Committee of Ministers of the Council of Europe and Minister for Foreign Affairs of Poland
CM/Inf (2004) …

Questions

4.
Communication by Mr Peter SCHIEDER, President of the Parliamentary Assembly

5.
Examination of new credentials
Doc. 10355
6.
Modification in the composition of committees
Commissions (2004) 8
7.
Request for a current affairs debate [*]
Letter dated 25.10.04
8.
Agenda
AS/Per (2004) OJ 3

Adoption of the draft agenda

9.
Approval of the minutes of proceedings of the Parliamentary Assembly’s sittings held on 7 October (afternoon) and 8 October (morning)
AS (2004) PV 31, 32
10.
First part of the 2005 Ordinary Session of the Parliamentary Assembly (24-28 January 2005)
AS/Bur (2004) 93

Information on the agenda adopted by the Bureau of the Assembly

11.
References, transmissions and modifications of references to committees
AS/Bur (2004) 87

Consideration of the proposals submitted by the Bureau of the Assembly

 12.
Information on the decision taken by the Bureau on the appointment of a rapporteur for the Progress report of the Bureau and the Standing Committee

13.
Observation of elections


Observation of the Presidential elections in Ukraine (31 October 2004)
AS/Bur/Ukr (2004) 6

Rapporteur of the Ad hoc committee of the Bureau: Mr Doros Christodoulides (Cyprus, UEL)


Debate

14.
Current affairs debate

15.
Political Affairs

a.
Situation in Western Sahara

Rapporteur of the Political Affairs Committee: Mr Gabino Puche (Spain, EPP/CD)


Debate


Vote on a draft Resolution

b.
Parliamentary contribution to the implementation of the Stability Pact in South-East Europe
Doc. 10349
Amendment 1

Rapporteur of the Political Affairs Committee: Mr Latchezar Toshev (Bulgaria, EPP/CD)


Debate


Vote on a draft Resolution

16.
Legal Affairs and Human Rights

a.
Repayment of the deposits of foreign exchange made in the offices of the Ljubljanska Banka not on the territory of Slovenia, 1977-1991

Rapporteur of the Committee on Legal Affairs and Human Rights: Mr Erik Jurgens (Netherlands, SOC)


Debate


Vote on a draft Resolution

b.
Implementation of decisions of the European Court of Human Rights

Rapporteur of the Committee on Legal Affairs and Human Rights: Mr Erik Jurgens (Netherlands, SOC)


Debate


Vote on a draft Resolution and on a draft Recommendation

17.
Honouring of obligations and commitments by member States


Progress of the Assembly’s monitoring procedure
Doc. 10250
Amendments 1-2

Rapporteur of the Committee on the Honouring of Obligations and Commitments by Member States of the Council of Europe (Monitoring Committee): Mrs Josette Durrieu (France, SOC)


Debate


Vote on a draft Resolution

18.
Economic Affairs and Development


Avoiding electricity blackouts in Europe

Rapporteur of the Committee on Economic Affairs and Development: Mr Miloš Melcák (Czech Republic, SOC)


Debate


Vote on a draft Resolution

19.
Migration, Refugees and Population

a.
Persons unaccounted for as a result of armed conflicts or internal violence in the Balkans
Doc. 10251
Amendments 1-6

Rapporteur of the Committee on Migration, Refugees and Population: Mr Mevlüt Çavusoglu (Turkey, EDG)


Debate


Vote on a draft Resolution and on a draft Recommendation

b.
Human mobility and right to family reunion

Rapporteur of the Committee on Migration, Refugees and Population: Mrs Rosmarie Zapfl-Helbling (Switzerland, PPE/DC)


Rapporteur of the Committee on Equal Opportunities for Women and Men (for opinion): Mr Giuseppe Gaburro (Italy, PPE/DC)

Debate


Vote on a draft Recommendation

20.
Culture, Science and Education

a.
Combating terrorism through culture

Rapporteur of the Committee on Culture, Science and Education: Mr Valeriy Sudarenkov (Russia, SOC)


Debate


Vote on a draft Recommendation

b.
Diaspora cultures

Rapporteur of the Committee on Culture, Science and Education: Mrs Eleonora Petrova-Mitevska (“The former Yugoslav Republic of Macedonia”, SOC)


Debate


Vote on a draft Recommendation

21.
Environment, Agriculture and Local and Regional Affairs


Hunting and Europe’s environmental balance

Rapporteur of the Committee on Environment, Agriculture and Local and Regional Affairs: Mr Viorel Coifan (Romania, LDR)


Debate


Vote on a draft Recommendation

22.
Other business


Proposed future meetings:


NB. : Members who wish to speak in one of the debates on the reports are invited to put their names on a speakers’ list which can be found at the entrance to the meeting room before the respective agenda item is called.  Members who wish to present amendments and sub-amendments on the reports are invited to table them in writing with the Table Office before 11 am on Tuesday 23 November 2004.  Any proposed amendments that are submitted after that deadline will be considered as oral amendments.

[*] In accordance with Rule 52 of the Rules of Procedure, on 25 October 2004, the national delegation of Poland submitted a request for a current affairs debate on “the situation in Belarus” in writing to the President of the Assembly.







-->
                                                ЧРЕЗ 
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

ДО
МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ
РАБОТИ
Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
                                      В  Ъ  П  Р  О  С
         от Иван Сотиров – народен представител от ПГ на ОДС


         На основание чл. 90, ал. 1  от Конституцията на  Република България
          и  чл. 77 от ПОДНС  внасям въпрос

         ОТНОСНО: Сътрудничеството между Република България и Република Македония в рамките на Съвета за регионално сътрудничество
  


         УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

         На 27 февруари т. г. на конференция в София  приключи дейността на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Съгласно резолюция 1409/2004 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета  на 23 ноември 2004 г., страните от региона на  Югоизточна Европа се призовават да създават двустранни комисии и работни групи по въпроси от общ интерес на парламентарно и правителствено ниво. Докладчикът за приемането на тази резолюция получи силната подкрепа на лидерката на македонската делегация в ПАСЕ и настоящ посланик на Македония в Съвета на Европа. За съжаление, правителствата на  нашите две страни до момента не са реализирали тази идея за сътрудничество на парламентарно и правителствено ниво.

В тази връзка, моля да ми отговорите на въпроса, какви са намеренията на българското правителство да предложи аналогична инициатива в новия Съвет за регионално сътрудничество, който замести Пакта за стабилност в ЮИЕ и по-специално, имате ли намерение да предложите на Република Македония създаване на съвместни комисии и работни групи в областта на проблемите на транспорта и комуникациите, сигурността и борбата с незаконния трафик на хора, оръжие и наркотици, културно сътрудничество, проблемите на околната среда и др.




София, 14. 03. 2008 г.                                   Народен представител

                                                       Иван Сотиров






ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък,11 април 2008 г.
Открито в 11,04 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Следващият е господин Сотиров. Той има възможност да зададе въпрос, но може би и той ще иска да изчака своя ред. (Реплики от КБ.)
Господин Сидеров, все пак аз Ви приканвам Вие да започнете със своя въпрос. Не мога да Ви заставя да започнете да говорите, разбира се, но рискувате да загубите реда си, така да се каже.
Аз бих Ви предложил да започнете да развивате въпроса си. Ще има реплика, ще има дуплика, така че... По радиото предаването продължава.

Но все пак, господин Сидеров, основателно е възражението на колегите за една привилегия, която няма как да бъде обоснована от гледна точка на правилника, така че ако не пристъпите към въпроса, няма да мога да Ви дам думата след това. Губите реда си, освен ако не се договорите с господин Сотиров, че той приема това разместване. (Шум в залата.)
Заповядайте, господин Сотиров. Можете да зададете Вашия въпрос.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан със сътрудничеството между Република България и Република Македония в рамките на Съвета за регионално сътрудничество.

На 27 февруари т.г. на конференция в София приключи дейността на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Съгласно Резолюция 1409 от 2004 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, приета на 23 ноември 2004 г., страните от региона на Югоизточна Европа се призовават да създадат двустранни комисии и работни групи по въпроси от общ интерес на парламентарно и правителствено ниво.

Докладчикът за приемането на тази резолюция – господин Лъчезар Тошев, получи силната подкрепа на лидерката на македонската делегация в ПАСЕ и настоящ посланик на Македония в Съвета на Европа.

За съжаление правителствата на нашите две страни до момента не са реализирали тази идея за сътрудничество на парламентарно и правителствено ниво.

В тази връзка моля да ми отговорите на въпроса: какви са намеренията на българското правителство да предложи аналогична инициатива в новия Съвет за регионално сътрудничество, който замести Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и по-специално имате ли намерение да предложите на Република Македония създаване на съвместни комисии и работни групи в областта на проблемите на транспорта и комуникациите, сигурността и борбата с незаконния трафик на хора, оръжия и наркотици, културно сътрудничество, проблемите на околната среда и други?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор на този въпрос.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Въпросът Ви има два аспекта, доколкото разбирам – единият е регионален, а другият е двустранен.
В регионален аспект е това, което Вие попитахте за българското председателство в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – действително, в рамките на нашето председателство се извършва успешна трансформация на Пакта за стабилност и се създава Регионален съвет за сътрудничество. С този акт се създадоха предпоставки за по-голяма чуваемост на регионалния глас на Югоизточна Европа в целия континент.

С активното участие на България бяха приети приоритетните области на регионалното сътрудничество – икономическо и социално сътрудничество, инфраструктура, правосъдие и вътрешни работи, сигурност, изграждане на човешкия капитал. Като признание за водещата роля на българския парламент, София беше избрана за домакин на Секретариата за интерпарламентарно сътрудничество между страните от Югоизточна Европа.

В процес на съгласуване е Меморандум за сътрудничество между законодателните институции в региона, който се очаква да бъде приет до средата на м. април т.г. в София, на който домакин ще бъде българският парламент.

Посочените от уважаемия народен представител области на сътрудничество са поставени вече във фокуса на новия Регионален съвет за сътрудничество. По всички от тях има създадени регионални структури за координация, прилагане на утвърдените мерки и мониторинг. Това, към което се стремим, е повече прагматизъм и избягване на дублиране на инициативи и дейности.

В двустранен аспект трудно мога да се съглася с Вашата констатация, господин Сотиров, че досега след тази резолюция не са направени никакви двустранни работни групи или комисии. Освен от парламента, между България и Република Македония има редица дейности, които се извършват от различни институции – Президентство, министерства, държавни агенции, Министерски съвет.

Позоваването от Вас на силната подкрепа, цитирам: „на лидерката на македонска делегация в ПАСЕ и настоящ македонски посланик в Съвета на Европа”, не води автоматически до извода за отсъствие на ефективно двустранно сътрудничество.
Такива работни групи и комисии има създадени много преди приемането на тази резолюция. Голяма от тях работят в момента. Има създадени такива и след това, така че въпросът, който задавате, очевидно показва непознаване на двустранните ни отношения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Сотиров, за Вашата реплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, тук става въпрос за едно институционално и постоянно сътрудничество, което да бъде развито по един начин, принципно различен от начина, по който се осъществява досега, защото отношенията ни с Македония и исторически, и геополитически, са от по-различен характер. Когато ние обвързваме тези отношения в контекста на регионалното сътрудничество за целия регион, тъй като по този въпроси знаем, че има различни интереси, ние опаковайки отношенията си с Македония в рамките на регионалното сътрудничество, губим възможността да реализираме двустранно с Македония такова партньорство, което да изглади много от напрежението, което съществува между нас и македонската страна точно поради липса на трайна политика и на трайно партньорство, добре регламентирано институционално – на парламентарно и правителствено ниво. За това става въпрос.
Това, което засега се реализира, то е доста несистематично и не е подчинено на единна и цялостна политика и концепция. За това става въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министърът се отказва от своето право да отговори.

  
2012 ORDINARY SESSION
________________________
(Third part)
REPORT
Nineteenth Sitting
Monday 25 June 2012 at 11.30 a.m.

THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. The next question is from Mr Toshev.
Mr TOSHEV (Bulgaria) – Mr Prime Minister, welcome back to our Assembly. If you remember, when you came to address us in 1993 in your capacity as President of Albania, I raised with you the issue of Bulgarians traditionally living in your country. Now when you come here as Prime Minister of Albania, I would like to raise the same issue with you. What progress has Albania made in respect of protecting the human and minority rights of Bulgarians traditionally living in Albania?
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. Would you like to answer that question Mr Berisha?
Mr BERISHA – Dear friend, I assure you that I remain – we remain – very committed to fully respecting the Council of Europe Convention on Minorities. In my country, we do our very best to support them and to strengthen their identity and their ties and relations with their own nations. We are very happy to have a number of small but shining minorities in different areas of the country.
THE PRESIDENT (Translation) – The next question is from Mr Fournier.



 

Няма коментари: