неделя, 31 май 2009 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ

Лъчезар Тошев

На 20 май, за първи път в България, предстои да се проведат избори за Европейски парламент, в които българските граждани ще изберат с пряко гласуване 18 български евродепутати. Същевременно, все още малко хора у нас са наясно с ролята на Европейския парламент, какво представлява той, как взема решенията си, какво следва от тези решения за Европа в т.ч. и за гражданите на България. Оттам идва и въпросът - защо е важно да имаме представители в Европейския Парламент и как те ще решават въпроси, от които зависи, както ежедневието на българите, така и нашето общоевропейско бъдеще.
Обединението на Европа в една политическа и икономическа общност се осъществява с изграждането на общи институции, които провеждат европейската политика. Още в самото начало при създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г., се формират три основни институции, доразвити в сегашните условия. Предшественикът на Европейската Комисия - Върховният орган, Съветът, в който са представени правителствата на страните и Общото събрание, което постепенно се превръща в днешния Европейски парламент.
Всъщност първоначално, днешният Европейски парламент е представлявал парламентарна Асамблея, подобно на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, наречена Европейска Парламентарна Асамблея. Той се е състоял от депутати от националните парламенти, които не са били пряко избирани.
На 7-10 юни 1979 г. се провеждат първите избори за Европейски парламент, като евродепутатите се избират пряко от гражданите с мандат от 5 години. Първоначално те са били 410.
В момента Европейският парламент се състои от 785 евродепутати от 27-те страни -членки, от които местата за България са 18. За сравнение Германия има 99 депутати, Франция, Италия и Великобритания - по 78, Румъния - 35, Гърция - 24, Ирландия -13, Малта -5 и пр. Съгласно договора от Ница, общият брой на депутатите в ЕП е фиксиран на 732 , но разширяването на ЕС доведе до временно надвишаване на тази бройка до 785. На следващите избори обаче Европа ще избере 750 депутати в ЕП. Разликата от 732 до 750 се обяснява с настояването за увеличение по време на преговорите с Унгария и Чехия. България не е поставяла този въпрос в своите преговори. (!)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ - В СТРАСБУРГ И БРЮКСЕЛ

На въпроса къде се намира Европейският парламент, някои отговарят - в Страсбург, други - в Брюксел. Всъщност и на двете места. Европейският парламент разполага с две сгради в тези два европейски града. Езиците които са официални в Европейския парламент са 23. Започват с български. Работните езици също са 23.Те дори ще се увеличават, защото все повече хора трябва да разполагат с информация на родния си език. Парламентът се ръководи от Президент и 14 вицепрезиценти.

ПОЛИТИЧЕСКИ ГРУПИ

Както в националните парламенти, така и в Европейския парламент избраните депутати се групират във фракции по идеологически признак. Това е породило и създаването на европейски партии, представляващи федерации на национални партии, споделящи сходни убеждения.
Най голямата група в Европейския парламент е групата "Европейска народна партия и Европейски демократи". Тя има 277 членове от всички страни членки.От ЕНП-ЕД са президентът и 4 от вицепрезидентите на ЕП и 9 от председателите на комисии.
От тези депутати 27 са британски консерватори , а 9 са чешки консерватори. В ПАСЕ групите съществуват отделно една от друга, но в Европейския парламент десницата е заедно вече втори мандат.
На 25 март т.г,. когато се празнуваше 50-тата годишнина от подписването на Римските договори декларацията по този повод беше подписана от г-жа Ангела Меркел -председател на Съвета на ЕС и канцлер на Германия - член на Европейската Народна Партия, от проф. Ханс Герт Пьотеринг - Президент на Европейския парламент - от ЕНП и от г-н Жозе Мануел Дурао Барозу - председател на Европейската комисия - също от ЕНП. Това показва какво голямо влияние има ЕНП в Европейския съюз.

Втората по големина група е тази на "Партията на европейските социалисти"- 218 евродепутати.Третата по големина група е "Съюз на либерали и демократи за Европа " със 106 евродепутати. Освен тези големи групи, в Европарламента има и още няколко по-малки групи: Съюз за Европа на нациите - 44 депутати, Европейски зелени - Европейски свободен алиан с- 42 депутати, Европейска обединена левица -северни зелени леви - 41 депутати, "Независимост и Демокрация" - 23 депутати, Идентичност, традиция, суверенитет - 20 депутати. Има и 14 независими депутати.
В момента България има временно 18 евродепутати, определени от народното Събрание - до изборите на 20 май т.г.
Те са разпределени така:

В ЕНП-ЕД - 4 депутати (СДС-2, ДСБ и НС)
В ПЕС - 6 депутати (БСП)
В СЛДЕ -7 депутати (НДСВ, ДПС)
В Идентичност, традиция ,суверенитет - 1 депутат(Атака)

КОМИСИИ

В европейския парламент има постоянни и временни комисии.Постоянните комисии са 20 постоянни комисии -по специфични въпроси като външни работи, развитие, международно търговия, бюджет, бюджетен контрол, икономически и парични въпроси, заетост и социални въпроси, околна среда-здравеопазване-безопасност на храните, промишленост-изследвания-енергетика, вътрешен пазар и защита на потребителите,транспорт и туризъм,регионално развитие, земеделие и развитие на селскостопанските райони ,рибно стопанство, култура и образование ,правни въпроси,граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,конституционни въпроси, права на жените и равенство на половете,петиции, права на човека, сигурност и отбрана. Освен това има временни комисии, анкетни комисии и др., които се създават по конкретен повод.

РОЛЯ ФУНКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент няма пряка законодателна инициатива, но играе важна роля при коригирането на европейското законодателство и при неговото приемане. Това означава , че евродепутатите не могат да внасят свои проекти -например за директиви, но могат да внасят поправки към внесените от Европейската Комисия. Европейският парламент освен това може да поиска Европейската Комисия да изготви и внесе директива или регламент по определен въпрос. Европейският парламент избира председателя на Европейската комисия и 27-те комисари по предложение на Съвета на ЕС. Съответно парламентът може и да гласува недоверие и да свали Комисията. Евродепутатите имат право отправят питания към Комисията по въпроси свързани с нейната дейност(изпълнение на програми, стратегии и решения,изготвяне на проекти за нормативи и пр.) Освен Комисията, парламентът контролира и Европейската централна банка, Съвета на ЕС и Европейския съвет.Парламентът контролира не само европейските институции но и държавите-членки.ЕП гласува и за приемането на нови страни-членки.Освен това парламентът играе политическа роля-приема декларации и резолюции по дадени въпроси, с което оказва своето въздействие за формиране на политика , и то не само на ЕС, по даден проблем. Европейският парламент има и важната роля да приема бюджета на Европейския Съюз-което пряко засяга гражданите които очакват да се възползват от средствата предоставяни за европейски политики.Докато Съветът на ЕС представлява правителствата на националните държави членки (чрез министрите на страните), а Европейската комисия е наднационален орган провеждащ общите политики на ЕС, а Европейският Съвет представлява държавните глави и министър-председателите на страните на ЕС, Европейският парламент е единствената институция която представлява гражданите. Това е гласът на гражданите. Те избират пряко евродепутатите на избори и те ги представляват.Те имат право да отправят петиции да парламента.Впрочем гражданите на ЕС имат право да се обръщат и към Съда на Европейските Общности в Люксембург,както и към Омбудсмана на ЕС в Страсбург, когато правата им са нарушени.Право да сезира Съда на ЕД има и Европейският парламент. В областта на общата външна политика и политика на сигурност ,сътрудничеството по наказателни дела и някои други специфични области, функциите на ЕП са ограничени до контролни.
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Европейският парламент взема решенията си най-често с обикновено мнозинство.При много важни гласувания-вот на недоверие на Комисията например, се изисква мнозинство не само 2/3 от присъстващите, но и повече от половината от общия брой депутати.При гласуване за приемане на нови страни -членски се изисква абсолютно мнозинство. Процедурите по участие на Европейския парламент в законодателния процес са няколко.
Най-леката процедура е процедурата на информиране на Европейския парламент за решенията на Съвета на ЕС-например по търговски въпроси.
Консултативната процедура представлява изслушване при което Съветът се съобразява със становищата на ЕП, но те не са задължителни за него.Все пак Съветът не може да вземе решение преди изслушването на парламента .Процедурата на одобрение се прилага когато се приемат нови страни -членки, създават нови структури и др. Тук парламентът може и да отхвърли предложенията , и те не се реализират.
Най-често прилаганата процедура е процедурата на съвместно вземане на решения.
Принципът Комисията предлага-Съветът решава-Комисията изпълнява включва като съществен участник и Европейският парламент в една система на баланс на властите и нивата в ЕС.
Комисията внася проекта в Европейския парламент. Ако той го одобри без забележки, Съветът приема документа. Ако парламентът предложи промени, тогава Съветът в квалифицирано мнозинство,приема обща позиция .Въпросът влиза за второ четене в парламента.Ако общата позиция се отхвърли с абсолютно мнозинство, предложението се смята за отхвърлено.Ако се приеме становището на Съвета, тогава актът се смята за приет.Парламентът обаче може да приеме част от общата позиция и да внесе промени по друга част от нея.Съветът гласува по предложението на парламента вземайки и становището на Комисията.Приемането на предложенията означава и приемане окончателно на документа. Ако обаче съветът не се съгласи със някои от предложенията, тогава се свиква помирителна комисия, състояща се от представители на Съвета и евродепутати.Присъстват без право на глас и представители на Комисията.Ако помирителната комисия приеме общ вариант на текст, той се внася за гласуване в Съвета и в Европейския парламент.Ако проектът на помирителната комисия се приеме-тогава влиза в сила , а ако той се отхвърли от Европейския парламент или от Съвета който го одобрява с квалифицирано мнозинство, проектът окончателно се проваля. Първичното право на ЕС са договорите за неговото създаване(договорът на Европейска общност за въглища и стомана, договора за Европейската Икономическа Общност и този за Европейската Общност за атомна енергия, договорите от Маастрихт, от Амстердам, от Ница и навлезлият още в сила Конституционен договор известен и като Европейска Конституция).Актовете които представляват "вторичното право" на ЕС са регламенти, директиви и решения. Тълкувателните решения на Съда на ЕО също са част от европейските норми. Регламентът има пряко действие и важи за цялата територия на ЕС. Директивата е рамков документ.Тя няма пряко действие , но държавите са длъжни да въведат в своето право нейните изисквания-чрез приемане на закони от националните парламенти ли чрез въвеждане на норми в подзаконови актове приемани от правителствата. Това дава възможност приетите в директивата принципи да се въведат по най-подходящия начин в националното законодателство. Решенията които приема Съветът или Комисията имат конкретно значение за даден случай или лице и се отнася само до тях.За да влязат в сила тези актове те се подписват от Съвета, а ако в тяхното създаване е участвал и Европейският парламент-и от неговия президент. ЕС функционера с настоящата европейска архитектура , наричана на шега още Европейският лабиринт. От сега нататък и българският глас ще се чува при обсъжданията на бъдещите реформи на европейските институции.
Сигурен съм , че България ще успее в Европейския Съюз. Първите ни европейски избори ще са и своеобразен референдум за европейското бъдеще на България.
За СДС изборите за Европейски парламент са дългоочакван момент. Над 2 милиона седесари се борихме 17 години за този момент. това беше и мечтата на нашите възрожденци, коаито искаха и ние българите да се наредим сред останалите европейски народи. Развявайки синьото знаме на Европа по площадите, преминавайки през успехи и поражения, ние достигнахме да този исторически момент. Именно СДС направи възможно днес да сме част от европейското семейство-като равни между равни . Ето защо е справедливо гласът на седесарите да се чуе в Европейския парламент.

Няма коментари: