Оригиналът се пази в Двореца Топкапъ в Истанбул
Оригиналът на хартата дадена от Мохамед на манастира Св.Екатерина е взет от султан Селим I през 1517 година и днес се пази в музея Топкапъ в Истанбул. Султатнът е оставил копие на монасите от Св.Екатерина и клаузите в него са били почитани и спазвани. .
Ето пълния текст на хартата в превод от английски на Невена Тошева (от превода от арабски на английски на Антон Хадат от 1902г. даден като фотокопие по-долу).
Това е грамота от Мохамед ибн Абдаллах, Божия пратеник, Пророка, верния, пратен на всички хора, с Божието уверение и потвърждение до всички Божии създания, така че оттук насетне да не търсят ново от своя Бог. Наистина, Бог е Всемогъщия и Мъдрия. Това е послание до следващите исляма, дадено в Завет към следовниците на Назарянина, на изток и на запад, наблизо и надалеч, на араби и други, на знайни и незнайни.
Това послание съдържа дадената им клетва и този, който не се подчинява на казаното тук, да се счита за непокорен и за нарушител на това, което му е заповядано.
Да се счита за нарушител на Божията клетва, за невярващ в Неговото Свидетелство, за отхвърлящ Неговата власт, за презиращ Неговата религия и за заслужаващ Неговото проклятие, бил той султан или всеки друг вярващ в исляма. Когато монаси, вярващи или поклонници се съберат, било то в планина или долина, пещера или публично място, в полето, в църквата, в молитвен дом, наистина ние сме с тях и ще ги защитаваме, тях и тяхната собственост и дела, аз самият и моите приятели, и моите помощници, защото те са под моята опека и под моята закрила.
Освобождавам ги от всяка несгода; от данъците, плащани от други, като клетва за съюз и подкрепа.
Те не трябва да дават нищо от притежаваното, освен това, което дават по своя воля, те не бива да бъдат обиждани, обезпокоявани, принуждавани или насилвани.
Техните съдии не могат да се сменят или да им се пречи при изпълнение на техните задължения, монасите не могат да бъдат безпокоени при изпълнение на религиозните им обреди и задължения, а отшелниците не могат да бъдат заставяни да напускат своите места за уединение.
Забранява се да се ограбват техните поклонници, да се рушат или увреждат техните църкви или молитвени домове, да се взима каквото и да било от тези места и да се носи в молитвените места на исляма. Този, който взима, оттук насетне ще е нарушител на клетвата Господня и наистина такъв, който не се подчинява на Неговия пратеник. Освободени са от поголовен данък техните съдии, монаси, всички, чието занимание е да служат на Бог; и нищо друго не бива да се иска от тях, глоба, данък или нещо незаконно. И ще спазвам това споразумение, независимо къде са те, по море или суша, на изток или запад, на север или юг, защото те са под моята закрила и имат моето уверение срещу всичко, което им е непоносимо.
Никакви данъци да не се събират от тези, които служат на Бог в планините или от тези, които обработват Светите земи. Никой не може да се намесва в делата им или да действа срещу тях – наистина това е за всички други, но не и за тях.
Когато се събира реколтата, да им се дава част от нея - по Кадах на всеки Ардаб пшеница (около пет бушела и половина - бел.на преводача от арабски Антон Хадат) ( около 200 кг.- бм.Л.Т.) като провизии и никой да не им казва, че това е прекалено много или да им иска да платят данък. А тези, които имат собственост, богатите и търговците, да им се взима поголовен данък, но не повече от 12 дирхама на човек на година (45 цента към 1902г.).
Никой не може да им налага да пътуват, или да участват във война, или да носят оръжие, защото исляма трябва да се сражава за тях. Не спорете и не се карайте с тях, а се отнасяйте според тези думи в Корана: „И спорете с хората на Писанието само
по най-хубавия начин“*
Така те ще живеят в благоволение и закриляни от всичко, което може да ги наскърби от страна на последователните на исляма, където и да са и където и да обитават. Ако християнка се омъжи за мюсюлманин, това не може да става без нейното съгласие и тя не може да бъде спирана от молитва в църквата.
Църквите им трябва да се почитат и не бива да им се забранява да ги строят или да обновяват манастирите. Не бива да бъдат насилвани да носят оръжия или камъни, но хората на исляма трябва да ги защитават срещу други. Абсолютно
задължение е на всеки от ислямската общност да не противоречи и да не нарушава тази клетва до Деня на възкресението и края на света.
Това е клетвата, дадена от Мохамед ибн Абдаллах на християнската общност, и нейното изпълнение и разпространение беше прието от всички свидетели, които тук добавят имената си. Подписано от сподвижниците на Мохамед, както следва:
Ali Ibn Abi Talib, Abvou Bekr Ibu Kahafat, Omar Ibn El-Khattah, Ottman Ibn Affan, Aboul Darda, Abou Harirat, Abdullah Ibn Masood, Abbas Ibn Abdoul Mottaleb, El-Fadhl Ibn Abbas, Ezzobier Ibn El-Awam, Talhat Ibn Abdullah, Said Ibn Maath, Said Ibn Abada, Thabit Ibn Nafess, Zied Ibn Thabit, Abou Hanifa Ibn Attaba, Hashim Ibn Obied, Maazam Ibn Kariesh, El-Harith Ibn Thabit, Abdoul Azim Ibn Haasan, Abdullah Ibn Omar Ibn El-Aas, Aamir Ibn Yasir.
Клетвата е написана на ръка от Али ибн Аби Талиб в молитвеното място на Пророка на третия ден от месеца Мухарам, във втората година от Хиджра.
*И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Сура 29, ая 46 от превода на български от Корана на Цветан Теофанов)
The original letter was taken away in 1517 by the Turkish Sultan Selim I and is now in the Topkapi Museum in Instanbul, but the sultan gave the monks a copy of it and sanctioned its terms.
This present was written by the leader, the successor of Ali, the son of Abu Thaleb; the prophet marking it with his own hand at the mosque of the Prophet (on whom be peace!) in the second year of Hegira, the third day of the month of Machorem.
Четете за манастира Св.Екатерина и сравнете със случая със Света София :
1 коментар:
Много интересен документ.
Публикуване на коментар