НА 20 СЕПТЕМВРИ 2020 ПОЧИНА ПОЕТЪТ ДИМИТЪР КЕРЕЛЕЗОВ

ПОЧИВАЙ В МИР!

Поетът Димитър Керелезов: Без деца и без земя сме обречени Безразличието към младото поколение е най-големият грях на нашата държава Интервю на Таня Пушкова, в. Жълт Труд, 5 февруари 2014г. Димитър Керелезов е български журналист, работил е като редактор в Националното радио, във в. "Стършел" и като главен специалист в ДО "Театър и музика". Автор е на текстовете на много песни на "Щурците", на трио "Спешен случай", "Диана Експрес", "Тоника-СВ" и др. Получава първа награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Делфините"- музика Димитър Вълчев, изпълнена от Йорданка Христова. Съавтор е на книжките от библиотека "Стършел" - "Мешана салата" и "Гората над телевизионната кула". След 10 ноември 1989 г. издава и самостоятелна хумористична книга "Керелезчета и други майтапи".

- Господин Керелезов, автор на колко песни сте?

- Първо да ви благодаря за поканата един стар автор на текстове за песни да се появи на страниците на "Седмичен труд" - прилагателното "седмичен" ми стои много по-добре от "жълт", защото като съдържание вие не се вписвате в това определение. Някога в печата се носеше аромата само на "Работническо дело" и бе нормално да искаме да усетим на фона на червеното и нещо жълто, което да скандализира обществото. Днес не само печата, но и електронните медии, интернет, а и самият живот - с неговото тъжно ежедневие и скучни празници, е затънал до гуша в жълтини. Но да оставим жълтото да обгрижва променливите сполуки на държавници и партийни водачи и да се върнем към песните, с които някога съдбата ме свърза. Написал съм текстовете на около 300 забавни песни - в поп и рок стил, имам и две дългосвирещи плочи с детски песни. При това голям късметлия съм, защото още първата песен, която написах - "Делфините" - спечели през 1966 г. конкурса "Песни за морето". От следващата година този конкурс се нарича "Златен Орфей" - един от най-популярните европейски фестивали за забавна музика с неговия гениален мениджър Генко Генов.

- "Делфините" попаднаха в 50-те златни песни на БНТ и 500-те най-велики български песни, представени от БГ РАДИО...

- Да, но за мен по-важно е това, че отчетите на "Мюзикаутор" потвърждават, че и днес - половин век вече - тази песен на Йорданка Христова продължава да звучи в българската "масова музикално-интонационна среда". Сълзите на авторите на песни, които искат да виждат имената си всеки път щом се споменава тяхна песен, намирам за извънмерно творческо тщеславие - една песен, след като стане известна, вече принадлежи на този, който я пее. "Излел е Делю хайдутин" лети в космоса като българска песен на Валя Балканска, а не като рожба на някакъв си неизвестен автор-покойник!

- Сред музикантите, особено тези които живяха и твориха в най-славните години на “Златният Орфей", има страхотна носталгия към този фестивал. Какви са вашите спомени от ония години?

- Това беше най-големият световен успех на българската култура в годините на социализма. Не го казвам от патриотарски чувства или от тесен професионален мерак: "Златният Орфей" и неговият шеф Генко Генов бяха магнит за световната естрада или както бихме казали днес - за шоубизнеса. По една случайност заедно с Генко Генов бях на коктейла на кмета на гръцката столица по случай откриването на Атинския песенен фестивал през 70-те години /по времето на "черните полковници"/ и ме порази интересът, вниманието и почитта, с които идваха най-големите имена на световния шоубизнес, например Джони Холидей и неговият импресарио, за да поздравят и разменят няколко думи с Генко. В "Златния Орфей" на Генко Генов първите си крачки към небето на славата направиха: Хулио Иглесиас, Ала Пугачова, Фара Мария - трудно е да изброим всички. Други пък избраха да слязат като почетни гости от това небе не другаде, а точно сред светлините на Летния театър в Слънчев бряг, като: Жозефина Бекер, Жилбер Беко, Демис Русос, Бой Джордж и т.н.

- Напоследък се чуват носталгични въздишки по времето на Тодор Живков. Каква е причината за това уникално явление у нас?

- В това няма нищо уникално. Пустотата, безличието, липсата на вяра и надежда днес и по времето на Тодор Живков са си едни и същи. Нищо не се е променило. Само кебапчето тогава струваше примерно 8 стотинки, а днес - лев и осем. Ето кое поражда въздишките.

- Живеем с клишето "политиката е мръсна работа". Има ли някой изгода от подобно твърдение? ;

- Нека вървим поред... Отстраняването на Филип Димитров от премиерство почтена работа ли беше? Имаше ли някой файда от това? Убийството на Луканов чиста работа ли беше? Имаше ли някой изгода от това? Изхвърлянето от политиката на Жан Виденов прозрачна работа ли беше? Имаше ли някой интерес от това? Издигането на Иван Костов като министър председател праведна работа ли беше? Кои олигарси се обогатиха от нея? Отказването на Симеон Кобурготски от царската корона и съглашението му да стане премиер, честно ли беше? То облагодетелства ли някого? Каращистването на Тройната коалиция праведна идея ли беше? Кой се възползва най-много от нея? Да се спираме ли на отделни икономически пориви, осъществени с политическа благословия, като започнем от Белене, минем през ТЕЦ "Марица-изток", Цигов Чарк и завършим с Южен поток? Кой имаше полза от всичко това? Честните политици, или някой друг?

- Кои според вас са големите болки на нашето общество и как можем да ги лекуваме? Нацията ни загива с 8 човека на час - тези данни ни бяха представени от Центъра за демографска политика. Има ли нещо по-страшно от това, което да се случва в България?

- За мен загърбването на земята ни, "най-хубавата и изобилна земя между гърците и римляните" / Отец Паисий/, и захвърлянето на децата ни в червените комунистически фикции "Чавдарче" и "Септемврийче", а после, т.е. днес - в търбуха на улицата и телевизията, това са най-големите грехове на злополучното българско политическо държавничество. Отделянето на най-малките от семейството, от църквата /вижте само кому служи и с какво се занимава тази "наша църква"/, от читалището, записано като културно чудо в списъците на ЮНЕСКО. Най-бедните ни деца по обясними причини напуснаха и училището - всичко това ни отпраща в нищото. Децата и внуците ни растяха и продължават да растат, без някой седемдесет години да им каже и покаже какво е добро и зло, какво е любов и омраза, какво е достойнство и раболепие, какво е себеотрицание и себичност, какво е милосърдие и безсърдечност, какво е взаимопомощ и егоизъм, какво е скромност и алчност, какво е почтеност и безнравственост, какво е дълг и безхаберие, какво е общо благо и лично облагодетелстване и т.н.

Да се върнем на демографската ни политика?!

Та тя е като останалата ни политика – печално злощастна.В демографската информация се събират икономика, политика,социология, здраве и всичко друго, което може да направи едно семейство щастливо или нещастно. Без деца и без земя сме обречени - ето това е АБВ-то на нашия живот. АБВ-то на Георги Първанов е съвсем друга работа-то е вкиснал айран от вътрешнопартийните боричкания от типа : “ КОЙ-КОГО” и “КОМУ-КОЛКО”.Има ли значение за нас, дали хората на Станишев или хората на Първанов ще се протягат или дремят в залите на ЕП? Хвани едните - удари другите....

Вие сте умен човек, кажете какво трябва да се направи?

Най-малко аз съм човека, който трябва да отговаря на такъв въпрос.Но като потърпевши, с група приятели-икономисти, философи и учители, четвърт век бродирахме отговора на този въпрос.Успяхме да постигнем някакава модерна българска бродерия върху част от този толкова голям и важен въпрос. “Какво да се прави?” Преди няколко години поискахме среща с един решителен държавник/решителността му беше изписана не само на лицето, но и сърцето му биеше с желанието да постигне нещо за народа си/ , искахме да споделим идеите си.Не ни прие! Разни казани-речени истории ангажираха времето му, а сътрудниците му, към които ни насочи бяха възпитаници на АОНСУ.Нямаше никакъв смисъл да хабим думи и нерви.

Наскоро писахте във Фейсбук за достойнстовото у човека - с образа на коя известна съвременна личност бихте илюстрирали това достойнство?

Не мога да открия днешен известен достоен българин нито в църквата, нито в просвещението, нито в културата, да не говрим за политиката и държавността. Какъв ще е този народ, който няма нито един хем известен, хем достоен човек? Поправете ме ако се сещате за такава личност.

След демократичните промени народът непрекъснато вика “Оставка!”. Иска предсрочни парламентарни избори. И какво променя това?

Вече години все чакаме някаква промяна. И не само трябва да продължим да я чакаме, но и да вярваме в нея. Без вяра и действие в името на тази вяра нищо не се постига!Иначе, който и да е на власт, пак ще му представим нашите виждания.Дано този път не се занимава с празни речени-казани политически глупости.Още сега му предлагаме да разгърне “Европейски Форум за бъдещето” на Лъчезар Тошев. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа вече определи докладчик по това предложение и насрочи краен срок за изготвянето на доклада - 24.06.2015г. По този повод се обръщаме към дясното в нашата политика и с основание питаме: “Това дясно, наистина ли е дясно?” Не виждаме в тази група, нито зад нея споменатия преди малко Лъчезар Тошев-почетен член на ПАСЕ. Според нас животът показа не веднъж, че дясното е там някъде, където е и той. Предложението за този “ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО”на Лъчезар Тошев, съподписано от 22 депутати на ПАСЕ ( на ЕНП/ХД, на Обединената Евролевица, на Алианса на либерали и реформатори в Европа и от социалисти) е внесено в кабинета на Президента ни, но все още ни звук, ни трепет оттам.