ИКОНОМИЧЕСКОТО ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЕВРОПА

ИКОНОМИЧЕСКОТО ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЕВРОПА

Лъчезар Тошев


На 25 март т.г. се навършиха 50 години от подписването в Рим на Договора за създаването на Европейската Икономическа Общност и договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия. Заедно със създадената през 1951г. Европейска общност за въглища и стомана те полагат началото на икономическото обединение на Европа.
Идеята за Обединение на европейските народни не започва след Втората Световна Война. Още преди това в Европа се лансират идеи за европейско обединение. Първоначално това са само идеи на християн-демократическите среди в Европа. През 1923г. - граф Рихард Куденхоф-Калерги, издава своето произведение “Паневропа” и основава пан-европейското движение. Един от приятелите му е френският политик Аристид Бриан -създател през 30-те години на 20 век на т.нар. “План Бриан”, предложен от френското правителство. Единственото, което този план за “Европейски Федерален Съюз” постига е създаване на европейска секция в Обществото на Народите в Женева-предшественик на ООН.
Ужасите и разрушенията на войната предизвикват желание у европейските народи противопоставянето да се замени със сътрудничество и просперитет. На 19 септември 1946г. в Цюрихския университет Уинстън Чърчил държи своята прочута реч, в която призовава Европа към обединение. Тази реч предизвиква голям отзвук, довел до формиране през 1947г.на Европейското движение. То довежда до свикването на конгрес през май 1948г.в Хага, наречен Конгресът на Европа.

ХАГА -1948

В него участват над 800 политици - премиери, министри, депутати, икономисти, общественици, журналисти. На този конгрес за народите, поробени от комунистически режими са оставени символично празни места - знак, че когато тези народи поемат по пътя на демокрацията, те ще могат да заемат местата си в Обединена Европа, чието обединение не би могло да се смята за завършено без тях.
Премиерът на Белгия Пол –Хенри Спаак приема да разпространи резолюцията на Конгреса от Хага.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА

Така се стига до 5 май 1949 г., когато в двореца Сейнт Джеймс в Лондон се създава Съветът на Европа - първата европейска институция. Участват Белгия, Франция, Нидерландия, Великобритания, Люксембург, Дания, Ирландия, Италия, Норвегия и Швеция. Още тогава се решава, че това няма да е само междуправителствена институция, а ще има и своя парламентарна Асамблея. Днес Съветът на Европа освен Комитет на Министрите и Парламентарна Асамблея, включва още редица институции, вкл. Европейският Съд по правата на човека и Конгрес на местните и регионални власти.

9 МАЙ - ДЕНЯТ НА ЕВРОПА

В Европа победата над нацизма се чества на 8 май. На 9 май 1950г. френският министър Робер Шуман, родом от Елзас – оспорвана стотици години територия между Германия и Франция, произнася историческа реч, в която предлага създаване на Европейска общност за въглища и стомана-стратегическите ресурси с военно значение.
Общото управление на тези ресурси биха направили войната невъзможна. Заслуга за това предложение има и предложението на Жан Моне – прочут френски икономист и държавник. В предложението има и нещо символично.
След деня, отбелязващ края на Втората Световна война в Европа, се поставя едно ново начало! Вместо противопоставяне - сътрудничество!
По този повод - заради приноса му за мира в Европа, папа Йоан Павел ІІ започна процедура по обявяване на Робер Шуман за блажен.

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА

На 18 април 1951г. в Париж се създава Европейската Общност за въглища и стомана с участието на Белгия, ФР Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. Франция и Германия си подават ръка. Процесът продължава и на среща в Месина, (1-2 юни)- страните решават да интегрират икономиките си.

РИМСКИТЕ ДОГОВОРИ

На 25 март 1957 г. в Рим се подписват договорите за създаване на Европейска Икономическа Общност и Европейска Общност за Атомна Енергия. На 4 януари 1960 г. се подписва и договора за Европейската Асоциация за свободна търговия. През 1965 г. се взема решение изпълнителните органи на трите общности да формират Съвет (където заседават съответните министри на държавите -членки) и от 1967 г.- една Комисия -като изпълнителен орган на общата европейска политика, обединяваща Върховния орган на Европейската Общност за въглища и стомана и двете комисии на ЕИО и ЕОАЕ.
Това е началото на днешните институции на Европейския Съюз.
Създава се и парламентарна Асамблея на Европейските Общности, която често се нарича и Европейски парламент, но както и Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа , така и тази Асамблея се състои от депутати на националните парламенти на страните.
През 1974г. се създава и Европейският Съвет - като конференция на държавните глави и министър-председателите на страните – членки. На 7 юни 1979 г. се провеждат първите избори за Европейски парламент - в който депутатите са пряко избрани. Отначало той има 410 места. Започва разширяването на Европейските общности.
На 1 януари 1973 г. страните членки са 9, а през 1986 стават 12. Подписва се Единният европейски акт. През 1985 г. се подписва Шенгенското споразумение за свободно движение в ЕС.
На 9 ноември 1989г. Берлинската стена е свалена. Народите на Централна и Източна Европа се освобождават от комунистическата диктатура и започват да заемат местата си в общото европейско семейство. България става член на Съвета на Европа на 7 май 1992 г. През 1993г. се подписва парафираното още през 1992г. споразумение за асоцииране към Европейските Общности. През 1993 г.в Маастрихт се подписва договорът, трансформиращ Европейските Общности в Европейски Съюз с обща външна политика и политика на сигурност, тясно сътрудничество по правосъдие и вътрешни работи и обща икономически и монетарна политика. Ключови за реформирането на ЕС са и договорът от Амстердам (1997) и този от Ница(2000 - влизащ в сила от 2003г.) България става член на ЕС на 1 януари 2007г.
Запазените места от Конгреса в Хага се заеха.

ОСНОВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НА ЕС ДНЕС

Основните институции, вземащи решения в Европейския Съюз са Съветът на ЕС, Европейската Комисия и Европейският Парламент. Европейският съвет (да не се бърка със Съвета на Европа) е органът, даващ основните стратегии за развитие на Съюза. Комисията изготвя предложенията за законодателни актове и ги внася в Европейския парламент и в Съвета на ЕС. В Съвета заседават министрите на страните – членки според разглежданите въпроси - транспортни, земеделски и пр. Те имат окончателната дума по предложението, освен ако то не е отхвърлено в Европейския парламент. Европейският Парламент е единственият пряко избиран орган на ЕС. Той представлява гражданите на ЕС, които пряко избират своите евродепутати. Той участва в приемането на внесените от Комисията документи и може да ги променя, а и да ги отхвърли. Макар да няма право на своя законодателна инициатива, Европейският Парламент има право да поиска комисията да внесе даден проект за директива или друг акт. Той избира и самата Европейска комисия и нейните 27 комисари по предложение на Съвета.
Може и да гласува недоверие и да свали Комисията. Ето защо неговата функция е важна в процеса на вземане на решения. Комисията освен законодателна инициатива има и изпълнителни функции - изпълнява взетите решения, следи за прилагането на директивите, регламентите и решенията на принципа - ”Комисията предлага-Съветът решава-Комисията изпълнява". Тя е общият европейски орган, който провежда политиките на ЕС в определените за това области, осъществява програмите и стратегиите и пр.
Добре е, да се знае, че тълкувателните решения на Европейския Съд в Люксембург също имат стойност на нормативни актове - т.е. са част от европейското законодателство.

БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА

Бъдещето на Обединена Европа - като най-голямата (500 милиона население) и най-богатата общност в света е свързано със запазването на културната идентичност на народите, но също така и със засилването на способността им за действие.
Така Европа ще стане най-силната общност в света. Европа - основана на приятелство и партньорство, което се отнася, както до страните-членки, така и до страни извън ЕС. Отговор на предизвикателствата на нашето време - като проблемите на сигурността, борбата с тероризма, защитата на свободата и човешките права. Целите, които ЕС ще преследва занапред са засилването на конкуренцията и икономическия растеж, опазването на околната среда и ефективното използване на ресурсите, сигурността на гражданите му, здравеопазването, образованието.
Европа не е само Европа на нациите, но и Европа на гражданите и ценностите, които ги обединяват.
В общото европейско семейство ще се чува вече и българският глас. Ще се отчитат и интересите на българските граждани.
В общото европейско семейство ще сме като равни сред равни - мечтата на нашите възрожденци!