Бабиното Фицкино хоро и обединението на класическата десница
в.Про и
Анти,15.06.2007г.
Има едно хоро в Свищов, което е единствено по рода си изобщо.
Защото то се танцува, като всички седят на столове, подредени в кръг в най-голямата стая (салон) на къщата, и всъщност не се движат.
Музиката свири, хората се хващат за ръце, веселят се, но движение няма. Е, да - свищовските нотабили не са искали да се изморяват.
Интересно, че нито Иван Богоров, нито Захари Стоянов (пък и нашите етнографи), които са отделили доста страници от творчеството си, за да осмиват навиците на свищовлиите, не са знаели за това хоро.
Въпреки тези смешни страни от живота на свищовлиите, те са направили може би най-много от нашите възрожденци за европеизирането на България, за просветното ни дело, за създаването на българската нация, църковната независимост и революционните борби и за изграждането на Третата българска държава.
Историята мълчи за това коя е била баба Фицка, но последните действия на представителите на българската десница много напомнят за бабиното Фицкино хоро.
Големи приказки се изприказваха за необходимостта от дясно обединение, но всъщност действия за това не се предприемат.
Тъкмо да тръгнат в тази посока нещата и веднага се връщат обратно.
Единственото, за което се говори, е за коалиране за местните избори 2007 г. с общи кандидати за кметове, но с отделни листи за съветници.
Така всеки ще си остане отделно.
Няма да има неудобство от обединение на хора, които са се оплювали с голямо удоволствие. Но и кандидат-кметовете няма да “дърпат напред” общата листа.
И като резултат няма да има единна десница.
След това през 2009 г. отделните части на десницата ще се явят на парламентарни избори и на нови - вече редовни - европейски избори.
Ако се явят отделно, частите на дясното ще се борят да прескочат 4% бариера в първия случай и 5.6% във втория.
Но “прескачането” съвсем не е гарантирано.
През 1997 г. СДС взе 2 223 714 гласа (заедно с БЗНС и ДП). 2001 г. гласовете бяха 830 338. 2003 г. на местните избори - общо 367 135 гласа. През 2005 г. СДС взе 274 094 гласа (ДСБ - 229 360 гласа, БНС - 185 375 гласа, общо десницата - 688 811 гласа). На президентските избори 2006 г. десницата заедно взе 270 267 гласа. На европейските избори на 20 май 2007 г. СДС получи 91 503 гласа, ДСБ - 83 944 гласа, ССД - 14 355 гласа, и ЗНС - 29 742 гласа.
Общият резултат на десницата е 219 044 гласа, което би позволило да има две места в Европейския парламент, но поради разделението тя няма нито едно.
Новосъздадената формация ГЕРБ със своите 5 евродепутати измести класическата десница в ЕНП.
Проф. Михаил Константинов прогнозира преди изборите, че десницата ще има заедно до един евродепутат.
Във форума на “ПРО и АНТИ” той беше оплют от привърженици на ДСБ, наречен с обидни квалификации и пр. Но той се оказа прав. Дори не се достигна оптимистичната прогноза “един”. Липсата на способност в електората на десницата за обединение, дори и в такава критична ситуация, не предсказва блестящо бъдеще.
Ако продължи “Бабиното Фицкино хоро” в десния спектър , без съмнение всички ще си запазят комфортните позиции, които имат, но най-много до средата на 2009 г.
След това ситуацията ще е неспасяема.
“Новите лица”,предлагани като решение на проблема, едва ли могат да помогнат в тази ситуация. Оттеглянето на старите лидери, както и на най-активните участници в разцеплението на десницата и ненамесата им при вземането на решения обаче, е задължително.
Ако това не стане, което е най-вероятното, какво остава ?
Алтернативен модел на такова поведение би бил сформиране на “коалиция на желаещите” в рамките на партиите, членуващи в Европейската народна партия, и евентуално присъединили се към тях малки формации. Това е възможен, но също не безпроблемен проект.
Едно пълно сгромолясване на “старите партии” няма автоматично да прелее гласовете на десницата към някакъв нов проект.
Разпускането на “старите партии” също не означава , че ще има обществена енергия, която да създаде ново дясно от класически тип.
Само 14% от гласувалите за СДС през 2005 г. са се прехвърлили в ГЕРБ.
Останалите просто не са гласували. А тези, които напуснат веднъж, трудно ще се върнат някога.
В момента липсва ентусиазъм и обществена енергия за формиране на една успешна напълно нова формация.
Големите проблеми на десницата днес са “домашните конфликти”, прекъснатият диалог с обществото, лидерските амбиции и липсата на реален диалог вътре в самите формации, които да произведат ефикасна политика.
Трябва силна воля за промяна на ситуацията, промяна - болезнена за всички, но без това влизането на десните партии в историята е гарантирано.
Лошото е, че за едни промяната изглежда по един начин , а за други по точно обратния.
Липсва консенсус по определянето на пътя, по който да вървим.
Ето защо първо трябва да дефинираме какво е това, заради което сме заедно. Дефинирането на каузата ще направи решаването на следващите въпроси по-лесно.
Разбира се, всеки може да каже , че знае за какво се бори.
Проблемът е ,че няма единна гледна точка по това , което създава напрежения и конфликти.
Въпросът е и дали искаме идеите, които имаме за обществото, да се реализират и ако да - как може да постигнем това. Иначе, трябва да отговорим на жестокия въпрос какъв е смисълът от съществуването на десни формации, които не са способни да провеждат своите идеи.
С проф. Михаил КОНСТАНТИНОВ разговаря Васил СТАНИЛОВ
- Проф. Константинов, имаше едно време такъв виц - в съветския трамвай имало надпис: “Великият Ленин не разговаряше с ватманите”, в България: “Не разговарят с ватманите”, а в Израел надписът бил: “Каква ти е файдата да разговаряш с ватмана”.
Каква ще ни бъде файдата от тези евродепутати?
...................
::::::::цялото интервю:::::::::::::::::::::::::::::::::
.................
- Няма да скрия, че имам лични симпатии към Лъчезар Тошев и неговите постижения за разобличаването на комунистическата власт изобщо и конкретно в ПАСЕ и Европейския парламент.
- В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа той прокара резолюцията за осъждане престъпленията на комунистическите режими.
- Благодарение на него се постигна това не само за България, но и на европейско равнище.
- Към този човек нашите читатели имат големи симпатии.
- Аз също!
- Имах щастието да присъствам на негови изяви в Страсбург, където видях, че към него се отнасят с изключително уважение. В Европейската народна партия в Страсбург той беше заместник-председател осем години. Лъчезар Тошев там е вече личност, която има своята тежест в европейската политика.
- И го вадим от състезанието. Политиката е жестоко нещо. Много често един успешен политик доста неочаквано и за самия него си отива. Нещо подобно се случва с Чърчил, след като той спечелва или поне помага много да се спечели Втората световна война. На първите избори след войната във Великобритания той пропада, цялото правителство пада.
- Тези 15 процента на практика не убиват ли преференциите? Защото едва ли някой от някоя листа ще ги получи.
- Всеки от тази листа е като войника, който носи маршалския жезъл в раницата си, защото може, чисто теоретично, хората да гласуват за него. И системата е такава, че той тогава ще измести и водача на листата. Нека това да бъде апел към българските избиратели най-сетне да използват това допълнително право за мажоритарни избори, за което толкова плачем. Ето ти го мажоритарния избор, не е никак малко да можеш да пренареждаш партийната листа.
- И то не в кабинетни условия…
- Хората могат напук на кабинетите да изберат своя любимец. Виждате десните избиратели, една шеста от тях стигат, за да подкрепят даден кандидат. Ако го подкрепят, той ще стане евродепутат. Това важи и за другите листи.
- Да се върнем на темата за разцеплението в дясното пространство.То не е ли резултат от действията на някакви подмолни сили, които имат за цел унищожаването на голямата, силна десница на България?
- Аз съм по-малко склонен да се присъединя към тази малко конспиративна теория. Мисля, че 90 или 95 на сто от причините за разцеплението са личностни.
Подобни разцепления, подобни вътрешнопартийни битки сме наблюдавали веднага след Освобождението на България, където политическите нрави като че ли по нищо не са се отличавали от сегашните в България, даже може и по-груби да са били.
В България има поне един милион десни избиратели и ако те гласуват за някого единно, те ще станат първата политическа сила, ще бият БСП. Един милион излезли избиратели ще победят БСП. Сега БСП разчита на 700- 800 хиляди гласа на този вот.
Ако някой успее да вдигне десните избиратели в България, те ще бъдат най-голямата политическа сила и това ще бъде заявка за връщане във властта.
Благодарение обаче на тези личностни конфликти виждате какво е положението.
За дясното вероятно ще гласуват не повече от 400-500 хиляди души, а не милионът, който го има. Виждате за съжаление какво стана с президентските избори.
Може ли за десния кандидат да гласуват 270 хиляди души? Това е катастрофа, знак, че всички трябва да си вземат шапките и да кажат: “Чао, дотук бяхме, каквото можахме, направихме, да дойдат други, да дойдат по-млади!”
Не, всеки се изкарва победител в тази история. Но ти си допуснал погром, едно време за такова нещо военачалникът е бил разстрелван, ако армията му се попилее, и това се е считало за справедливо.
Тук никого не искаме да разстрелваме, други са времената. Оттегли се след такъв пердах, но това е пердах, който е “енти” на брой. Ако е първо поражение, ще кажеш, дай да опитаме още веднъж, но опитваме за “още един път” и още един път се проваляме.
На какво основание да мислим, че е успешно? А сега вече всеки чака разгром, ако не стане чудо, това го заявявам съвсем отговорно, десните ги чака разгром.
Кой десен сега ще вземе мандата, дайте да ги преброим. Махнете Бойко Борисов, той не е десен, въпреки че за него ще гласуват десни избиратели. За Бойко Борисов ще гласуват хора от целия политически спектър. Хайде да преброим десните, първо дайте да видим колко десни партии ще имат поне един мандат.
Със сигурност, почти със сигурност е СДС, един, а щом е един може да отиде и към два, ДСБ, чудо трябва да стане.
Аз желая искрено ДСБ да има мандат, защото те имат стойностни хора, които биха представлявали достойно България в Европарламента.
Но откъде ще го вземат този депутат, като трябва да съберат 5,56 процента, Знаете, че се вдигна бариерата по един малко заобиколен начин, по предложение на Христо Бисеров.
Той самият си каза в едно интервю във вестник “Труд”, че ги изпързалял. Лошото е, защото са позволили да бъдат изпързаляни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар