СЕМИОТИКА : Храмът на Новия завет

 

Храмът на Новия завет

09.10.06 | Лъчезар ТОШЕВ

Първа публикация във в. Детонация, септември, 2006г. и на сайта "Православие.БГ"

Архитектурата и иконописта на християнството в семиотична перспектива е интересна не само от гледна точка на вярата, но и за да бъдат разбрани представите на древните и средновековните християни, които чрез изобразяване са допълвали Свещеното писание и Свещеното предание.

Тези визуализирани елементи на християнските представи носят своето послание по един ненатрапчив, но въздействащ начин.

За това трябва да бъдат разпознати ключовите символи при изобразяването на Храма.

В случая не става въпрос за рисунка на Йерусалимския Храм, а за семиотичното му вграждане в християнската архитектура и иконопис.

Символното изобразяване на храма в Петра на брошка от Теман изработена от слонова кост от 1200г. преди Христа

Скица на брошката от Теман по-горе изобразяваща Храм

Предшественикът на Храма

Йерусалимският Храм е бил сграда, напомняща Скинията на Моисей, изградена по време на Изхода и 40-годишното скитане на еврейския народ в пустинята.







Ако сравним Изход 25:40, ще видим, че Моисей изгражда Скинията и основния й елемент – Менората (седмораменният свещник), по модел, който му е показан.

Запазените до днес обелиски в подножието на "Високото място" (стълбът с рогата) при Петра, който е изобразен на брошката от Теман

„Гледай да ги направиш по образеца, който ти беше показан на планината”; и за жертвеника – „Направи го празен отвътре от дъски, както ти беше показано на планината – тъй да го направят” (Изход 27:8).

Числа 8:4 допълва: „Той направи светилника по образец, който Господ беше показал на Моисея”.

Планината, за която става въпрос, е планината Хорив или Сеир – свещената планина. Там Моисей получава и скрижалите с 10-те Божии заповеди.

Други текстове от Библията ни насочват към тази планината, която се намира в царството Едом – там, където живеят войнствените потомци на продалия първородството си Исав – брата на Яков.

Едомците (идумеи, едомити) са родствени на евреите – Второзаконие 23:7.

Книгата на пророк Авакум (3:3) посочва: „Бог иде от Теман, светият от планината Фаран”.

Второзаконие 33:2 допълва: „Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планината Фаран”; и Съдии Израилеви 5:4: „Когато излизаше Ти Господи от Сеир, когато идеше от полето Едомско...”

Царството Едом се е намирало на юг от Мъртво море.

 Там се е намирало древното светилище Ветил (Домът Господен - Бет Ил).

Светилището е локализирано от археолозите, както и "домът на змията"- Бет Фегор (храм на Ваал Фегор - древният бог-змия, враг на Ветил) – намиращ се срещу него, а също и древният град Теман.

Бет Фегор. Основата на колоната около която е била увита змията. Вижда се оцелял краят на опашката и. Монумента е взривен от арабите през 1960-те години, защото се бил превърнал в обект за поклонение на хипи-движението.

На брошка от слонова кост от Теман от 1200 г. пр.Хр. дори е изобразено светилището. То се е състояло от стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, намиращи се на върха на планина.

Обелиските в подножието на Храма още са запазени.

Библията посочва, че съществуващият там култ е култ към Ваал (известен и като Баал, Бал, Бел, Абелион), но това не е името на божеството, а название за Господ.

Диодор Сицилийски и Страбон пишат за името на едомитския бог Дху еш Шара или Душара.

Шара може би идва от семитското Шаар – врата, порта, т.е. вратата към Бога, врата към небето (сравни сънят на Яков - Битие 28:16) или шумерското Сар – свещен (откъдето вероятно е титлата цар и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели), Шара или Сеир е светата планина, където е Божият дом.

За археолозите не е било трудно да открият мястото, което се намира на платото Атуф над скалния град Петра.

Обелиските са високи 6 метра и са добре запазени дори и днес.

Те са изработени като е отнета околната скална маса и са част от самата скала.

Над нея се намира площадката, на която е самото светилище "Високото масто" и мястото за жертвоприношения.

Един от двата обелиска при Петра. Те са получени като е отнета околната скала,т.е. не са правени от човешка ръка. Човешката ръка е отстранила излишната скална маса. Такива обелиски има и в Северна Индия. В подножието-избелели зеленикави плочки, напомнящи за "сапфира под нозете на Бога" - Изход 24:10.

  .

През 1996 г. британски археолози дори са открили в подножието на платото двата отсечени рога, захвърлени в пропастта (сравни Амос 3:14 и II Паралипоменон 34 : 4-5, Второзаконие 16:22), напомнящо разрушението на Ветил (Бет Ил-Божият Дом) от юдейския цар Йосий.

Затова, когато царят на Вавилон Набуко превзема Йерусалим, едомците са на негова страна и лично разрушават Храма (Псалм 136 - по православната номерация, Псалм 82, книгите на пророците Амос, Малахия и Авдий, II Паралипоменон 21:8-10, 25:11-12, Втората книга на Ездра 4:45 и др.)

Предислямски арабски преносим жертвеник  с изображение на стълб с рога

.

И така – основни елементи на древното светилище са стълб с 2 рога и два обелиска или колони в подножието му.

Храмът на Соломон

Ако сравним елементите на Скинията – своеобразен палатков храм, те се покриват с елементите от светилището в Едом. Двата стълба Яхин и Боаз (Воаз – в гръцката версия) са споменати в текста на Изход 38:30. Те са имали подложки от мед.

Храмът в Йерусалим с двата стълба пред него

Ролята на стълба с рогата играе менората. Тя не е просто светилник, а знак, символ на Бога. Знак, а не негов образ, тъй като изобразяване на Бога е било забранено. Менората всъщност е стълб с три чифта рога, което е знак за триипостасен Бог, т.е. е старозаветната концепция за Светата Троица.

Върху менората има кандила, изобразяващи Славата Господня, която е като огън.

Разбира се, явяването на Славата Господня е описана като студен огън, подобен на свещения огън, излизащ във вид на огнени перли от електричество, появяващи се от Гроба Господен и до днес (вж. Изход 3:2 и 24:17 например).

Символно изобразяване на Храма в Йерусалим на теракотена плочка от Палестина. Вижда се Менората и двата стълба.

Храмът на Соломон съдържа в себе си менората като основен елемент, а пред него са двата стълба от мед, наречени Яхин и Боаз, високи по 18 лакти. Изрично се подчертава, че те не са носещи стълбове от конструкцията на Храма, а имат капители от мед – във формата на лилия – III Царства 7:22.

При светилището в Едом двата обелиска, намиращи се на площадка, облицована със синьо-зеленикави плочки, е наречено „нозете на Бога” (Изход 24: 1-10) и явно има значение за конструирането на Храма.

Ако сравним стилизираното изображение на Йерусалимския храм, изобразен на една плочка от Светите земи, Храмът е само Менора и два стълба от двете й страни.

Всъщност още Скинията има такива два стълба – само че от маслиново дърво. (ІІІ Царства 6:33: “…и при входа на Храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво”.)

Моделът на джамиите

Интересно, но светилището в Едом е копирано не само в конструкцията на Храма в Йерусалим, а също и в арабските храмове – жертвениците от царството Саба например, върху които се вижда неговото изображение.

Жертвеник от Саба

 При възникването на исляма през VII век, ислямски молитвени домове – джамии, също имат на купола си стълб с един чифт рога – обикновено описван като полумесец.

А ролята на стълбовете са двете минарета пред джамията.

Султанската джамия в Ортакьой, Истанбул

Интересно е да се подчертае, че ислямът макар и възникнал след християнството, е използвал по-скоро древния първоизточник.

Масонският храм

Масонските храмове също се характеризират с двете колони с претенцията, че имитират Храма от Йерусалим, но между тях вместо образа на Бог, застава човек, извършващ съответен квазирелигиозен ритуал.

С други думи, вместо Твореца там е поставено творението.

Колоните са обозначени с буквите J и B – означаващи Яхин и Боаз (имената на колоните от Йерусалимския храм според Библията).

Масонството по принцип е антропоцентрично, а не деоцентрично, и по този начин масоните, въпреки че почитат свой бог – велик архитект на вселената, символично поставят в центъра на своя култ човека.

Короната от Аксум

Известната сребърна корона от Аксум – Етиопия, има отпред отново стълб с рога – въпреки че не е мюсюлманска, а по-скоро е отражение на Сабеанско влияние, от царството Саба (Сава).

Короната на Балана

Нубийска корона

Вилообразният християнски кръст

През Средновековието редица рицари са поставяли свои гербове на щитовете си.

Много често между тях може да се забележи и
т.нар. Вилообразен кръст- Y.

Той е носен от рицари в т.ч. и от кръстоносците по времето на походите за освобождаване на Божи гроб.

Следователно вилообразният кръст е бил приеман като символика на християнските бойци.

Вход на църквата в гр. Ларино, област Молизе - района на Алцековите българи в Италия

Ако се вгледаме внимателно в изображенията на Разпятието, изобразяването на тялото Христово, отпуснато от тежестта си, с приковани ръце на кръста, също образува фигурата Y.

Съвпадението може да се е получило случайно, но вероятно е било забелязано.

При това Главата на Спасителя се пада там където е “Божията Слава” в другите изображения.

Знакът на Бога при първобългарите

Знакът, известен от прабългарската култура като “знак на Тангра” – едно съвсем произволно название, има същите елементи като светилището от Едом – IYI.

Това не е изненадващо, тъй като е възможно култът към божеството от Едом, наречено Дху еш Шара – Бог от Сеир, да е пренесен на изток – най-вероятно по време на Вавилонския плен, за което говори Третата книга на пророк Ездра 13:40-45 (в текста се говори за изгубените 10 еврейски племена, но те са били изселени насилствено. Текстът на Ездра гласи:

“А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, където никога не е живял човешки род, за да пазят там законите си, които не спазват в страната си. 

През тесни входове те се приближиха до река Ефрат. 

Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили докле те преминаваха, защото през тази страна те вървяха дълго – година и половина. Тая страна се нарича Арсарет”.

Арсарет означава “планинска земя” или “свещена планинска земя” като планината Меру или Сумеру при Памир, където се е формирала българската народност.

Древните българи в Именника на българските владетели извеждат произхода си от Авитохол, т.е. от сина на Яфет.
А тогавашния български бог по арабски свидетелства се наричал Едфу, а свещенното животно – кучето, Етх. (вж. Петър Добрев – “Сказание за Атиловите хуни” – свидетелството на арабския книжовник Ел Балхи).

Тези названия са твърде близо до Дху на едомците.

Титлата на българския владетел “Кан” напомня семитската дума Кohan – свещеник, жрец. (Kahn, Cohen в иврит също означава свещен)

Празник на зърното в село Йелси, Италия - Кампобасо - където през 7 век са се заселили Алцековите българи. Типична семиотична конструкция. В стълба с рогата и двата обелиска край него (направени от житни класове) е вградена статуетка на Св.Богородица с Младенеца - т.е. Бог и Божията майка. Новата религия върху старата! Интересно е,че кравите теглят шейна на плазове, а не на колела.

Според Диодор Сицилийски и Страбон царят на Едом лично сервирал на гостите си.

Ибн Фадлан пише, че така правел и владетелят на волжските българи, а  текстът за „хранените хора” на владетеля на дунавските българи от надписа на Омуртаг вероятно описва същия обичай.

Възможно е и самият етноним българи може да се изведе от Бал – означаващ „Господ”, към който е добавен суфикс за народ.

И титлата „Балтавар” на владетеля на волжските българи може би има такъв произход, както впрочем и името на столицата на Кубрат - Балтава (дн.Полтава).

(Вж. Осия 2:16, свидетелстващ за времето, когато в Юдея се забранява използването на названието Баали/Ваали за название на Бога.)

Има и други съвпадения с религията на древните българи, които не са предмет на това изложение.

Християнската архитектура

Много християнски църкви – както на Запад, така и на Изток, имитират конструкцията на храма.

При тези църкви, при които от двете страни на входа са издигнати две камбанарии или просто две кули – това са християнските съответствия на Храма, като върху централния купол се издига кръст, като знак на Бог. Съвпадението не е случайно.

Катедралата в Сегед, Унгария

Основателно е да се предположи, че в архитектурата на ранното християнство има и влияние директно от Едом.

В един Акатист на Възнесение Господне, издаден през 2003 г. от Зографския манастир по по-стар руски първоизточник, се описва как ангелите посрещат възнасящия се Христос, зовейки:

„Кой е този, дошъл от Едом, крепък и силен на война?
 Кой е този, дошъл от Восор… Той е наистина Царят на славата…”.

Сравни с Амос 1:12 – „И ще пратя огън върху Теман и той ще погълне дворците на Восор”.

Карлс-Кирхе във Виена

Християнската иконопис

Християнството приема, че църквата е „Тяло Христово” със своята земна и небесна част. При изобразяване на „Разпятие Христово” и „Преображение Христово” почти винаги в разположението на фигурите се вписва семиотично и образът на Храма.

За разлика от Храма в Йерусалим, тук самият Христос е сложен на мястото на менората – т.е. образа на Бог. Защото въплътилият се Бог има образ. При Преображение от двете страни стоят Моисей и Илия, а в центъра на композицията е Христос. (Сравни с Откровение 11:4 – „Това са двете маслинени дървета, двата светилника що стоят пред Бога Господа на земята” – за Св. Енох и Св. Илия.)

Икона от Охрид

При Разпятието Христос е на кръста, а от двете страни са Св. Богородица и Св. Йоан.

От Евангелието се знае, че те са стояли един до друг в подножието на Голгота, а не от двете му страни.

Но тук те са поставени така, че да формират структурата на Храма – новият Храм на Христа, Храм на Новия завет.

В този случай Бог, Който е прикован на кръста, вече придобива символ на победата над смъртта и така кръстът става символ на самия Бог, а не уред за умъртвяване.

И затова е поставен там, където в Храма трябва да стои знака на Бог – Менората.

Теракотена погребална плочка от 4 - 5 век Сл.Хр. от Метрополитън Мюзеум - Ню-Йорк. Между двата стълба е знакът на Бог - Христос и буквите Алфа и Омега - т.е началото и края т.е. всичко.

Ако сравним с архитектурата, при която кръстът е поставен на купола на църквата с двете кули-камбанарии отстрани, виждаме, че всичко си е там, където трябва да бъде.

Просто старозаветният Храм присъства семиотично в Христовия.
По-точно Христос е новият храм – Храмът на Новия завет.

Има и други изображения, където кръстът е поставен на трон, а ролята на стълбове играят копието и тръстиката от разпятието.

Самият жест на прекръстване е полагане на знака на Бог върху себе си.

Иконата"Живоносен извор"

Иконата на Живоносния извор или други, които показват Христос в чашата за причастие, също образуват знака Y (игрек).

Понякога отстрани има и два ангела, оформящи композицията на храма.

Иконата на Зографските мъченици по същия начин оформя знака Y.

Това символично означава ,че мъчениците са до Божия престол, който е с V-образно изобразяване.

Икона на 26-те Зографски преподобномъченици

Мъчениците винаги стоят под престола на Бога. В иконата на Св.Четиридесет мъченици от Свищов, (от църквата Св.Св.Петър и Павел) се вижда, че докато те се намират в леденото езеро, мъченическите им корони вече са приготвени и поставени на огнения Божий престол, на който е застанал и Той- самият Бог Господ Иисус Христос.

Икона на Св.Четиридесет мъченици от Свищов

В този случай явно фигурата е възприемана от иконописеца не като изображение на Бога, а като Престола на Бога, над който стои Божията слава.

Иконата на Св.Богородица на връх Атон също изобразява Божият престол.

Интериор

При църковния интериор в много православни църкви над царските двери обикновено има издигнат кръст, от двете страни на който са поставени или ап. Йоан и Дева Мария, или скрижалите получени от Моисей, или два ангела. При аранжирането на олтара - там, където се извършва безкръвната жертва на Агнеца –Тайните Христови, също може да се види кръст с два свещника от двете страни.

Олтарът на църквата"Св. Иван Рилски" в Истанбул - в бившата Българска Екзархия

Всичко това показва, че древните и средновековните християни са вписвали Храма на Новия завет по начин, отразяващ конструкцията на старозаветния храм.

Това не означава непременно, че са заимствани религиозни концепции, а свидетелства за един приет начин на изобразяване на Храма, играещ ролята на послание към хората в онази епоха, които явно са го разбирали и са го приемали.

Та нали Иисус – Месията проповядва в него, гневи се, че са го превърнали в дом за търговия (Йоан 2:16) и разбойнишки вертеп (Мат.21:13, Марко 11:17) и накрая плаче за него (Лука 19:41), но и го съгражда за 3 дни чрез своето Възкресение (Иоан 2:19, Мат.26:61, 27:40 и Марк 14:58 , 15:29) – т.е. за християните Христос е Храма, както са го изобразявали древните иконописци.

Откровение 21:22 посочва:

 „Храм не видях в него защото Бог Вседържател и Агнецът са негов Храм”. 



 Ето потвърждение за това, че християните още в зората на християнството за смятали Христос за Храм на Живия Бог.

Материалите са публикувани в септемврийския брой от 2006 г. на вестник за общество и култура “Детонация” и Pravoslavie.bg 

Светостта на Храма идва от вековете

Коментар към статията на Лъчезар Тошев от презвитер Стефанов Стефанов, храм "Св.Николай Мирликийски", гр. Русе

09.10.06 | Презвитер Стефан М. Стефанов

Днешните ни храмове са непригодни за Евхаристията, защото днешните християни са чужди на Евхаристията. По социологически данни нашият народ е православен, но понеже е отчужден от същината на православието – Евхаристията, затова вместо храмове, архитектите му нацвъкаха 700 осветскостени параклисчета-свещопалници. 

Впрочем макар архитектите да не са без вина, те не са първовиновниците. 

Нали възлагането на проектирането и построяването на всеки храм става от владиците, свещениците и църковните настоятелства. Освещаването на храма идва далеч не само от поръсването и помазването...

В Стария завет е указано детайлно как да бъде изграден храмът.
В Новия завет няма подобен текст.
Това не е случаен пропуск.

В двата завета предназначението на храма е различно.
От това следва и различната им семантика.

Пространството на храма се определя от неговата функция.
Старозаветният храм е предназначен за принасяне на жертви.

Новозаветната жертва е Разпнатият Иисус Христос, Който Сам Себе Си принесе на кръста на Голгота.
В този контекст старозаветният и новозаветният храм са принципно различни.
Както принципно различни са двата завета.
Но въпреки това различие те са в органично единство.

Двата завета са сключени от един Бог.

В измерението на Божия домостроителен план за изкуплението и спасението на човека те са два етапа на една крайна цел.

Това обуславя връзката между тях въпреки принципните различия. Както кърмачето и старецът, въпреки големите различия, са един и същи човек в два периода от своя живот, подобно съотношение забелязваме при двата завета и респективно при двата храма.

Църквата Христос Спасител в Москва

Аналогията може да бъде продължена. Както детето пораства и става възрастен човек бавно и неусетно, така и семантичните детайли от старозаветния храм трансфузират и се интегрират в новозаветния. Основният принцип, на който е подчинено това развитие, е предобразната функция на Стария завет спрямо Новия.

Нищо в Стария завет няма самостоятелен и завършен вид. Всичко старозаветно е предобраз на бъдещето. Най-кратко и ясно е дефинирал това св. апостол Павел:

“Законът беше за нас възпитател (пeстунъ, детеводител, Zuchtmeister, custodian) в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател” – Гал. 3:24-25).

В този контекст изключително интересен е текстът на Лъчезар Тошев за семиотичното вграждане в новозаветния храм на ключови елементи от старозаветния.

Подобно изследване досега не съм срещал.

За повечето неща не бях се и досещал.

При това той е защитил тезата си обстойно и убедително.

Това разширява нашата представа за храма, в който се молим, и придава на молитвата и на богообщението ни много по-голяма дълбочина.

Концепцията, че троичността на Единия Бог е предобразена по много начини в Стария завет е основоположна.

Естествено Единият Бог не се е „изменил” в Троица едва след Боговъплъщението.

Но идеята да открием предобраз на троичността в менората е принос на г-н Тошев.

Върху или зад Светата Трапеза в почти всички православни храмове днес стои седмосвещник, който пряко е заимстван от старозаветния.

По този начин Стария завет присъства в новозаветния храм.

Църквата "Св.Св.Кирил и Методий" в Бургас

Но тук идеята е, че и новозаветната Божествена Троица присъства в Стария завет и в старозаветния храм. По този начин по-ясно се възприема идеята за приемственост и континуитет.

Интересен е трансферът на стълбовете Иахин и Воаз в християнските храмове.

Запазвайки визуалния образ, те са придобили различна функция.

Ако идеята беше само камбаната да се издигне нависоко, тя би била поставена на една камбанария.

Втората е “излишна”. Нейното присъствие явно указва на сакрална приемственост.

Показва също как идеите “бродят” по света, пренасят се през хилядолетията, видоизменят се, но не изчезват.

Интересна е съпоставката с масонския “храм”.

В него стълбовете Иахин и Воаз имитират тези от Иерусалимския храм и дори, за да не стане грешка, са обозначени с инициали.

Това подчертава претенцията за приемственост, но също показва липсата на каквото и да било развитие и надрастване.

Тук ще отворя скоба, за да спомена за храма “Всех Святих” в Русе, разрушен от червените безбожници през 1976 г.

Разрушаването на църквата "Всех Святих" в Русе, през 1976г.

Първоначалната идея е била в Пантеон на възрожденците да се преустрои самият храм.

Но неговата християнска семантика е дразнела безбожниците и затова те решават да бъде разрушен.

Същата е причината архитектурата на построения Пантеон да бъде противоположна на християнската семантика.

И въпреки че беше формално християнизиран, резултатът е далеч от християнската концепция и визия, тъй като неговите християнизатори малко се различават от неговите разрушители.

Голямата неовизантийска катедрала в Марсилия

Най-интересно развитие на старозаветните образи намираме в иконописта.

При нея предобразите просто са заменени от реалните образи. Това става допустимо и възможно след като Единородният Божий Син прие човешка плът.

По този начин радикално се променя идеята за храм.

Докато в Стария завет се смята, че Бог обитава Сионския храм, то в Новия завет верните, т. е. Църквата сме тяло Христово, т. е. храм:

 „Божият храм е свет; а тоя храм сте вие” (I Кор. 3:17).

Новата, новозаветната идея за храма е предпоставката за неговото коренно конструктивно различие от старозаветния храм.

Споменах, че християнският храм не е построен по божествени указания и чертежи.
Но това съвсем не означава, че той е възникнал случайно и стихийно.

Основополагащата идея в неговото разпределение и архитектура е функционалността.

Негово основно предназначение, отслужването на Литургията.
В ранната Църква няма богослужение отделно от Литургията.

В това отношение между старозаветния и новозаветния храм няма никакво различие: и при единия, и при другия всичко е строго концептуално и функционално.

Както в Иерусалимския храм няма нито един предмет или пространство, което да няма пряко и конкретно богослужебно предназначение, така също това е при новозаветния храм.

Но за съжаление това не важи за храмовете, които бяха построени у нас през последните петнадесетина години. А те не са никак малко. Бях изненадан, когато наскоро прочетох, че са над 700.

Берлинската катедрала

Но, уви, нито един от тях не удовлетворява условията за концептуалност и функционалност.
Повечето от тях са неудачни упражнения на архитекти, които нямат представа какво е предназначението на храма.
Или по точно представата им е, че неговото предназначение е да се палят свещи: влизаш, запалваш свещ, прекръстваш се и излизаш.

Иначе как в огромния „Люлин” би бил построен този минихрам? Днешните ни храмове са непригодни за Евхаристията, защото днешните християни са чужди на Евхаристията.

По социологически данни нашият народ е православен, но понеже е отчужден от същината на православието – Евхаристията, затова вместо храмове, архитектите му нацвъкаха 700 осветскостени параклисчета-свещопалници.
Впрочем макар архитектите да не са без вина, те не са първовиновниците. Нали възлагането на проектирането и построяването на всеки храм става от владиците, свещениците и църковните настоятелства.

Освещаването на храма идва далеч не само от поръсването и помазването. Горецитираните думи на св. апостол Павел показват, че ние, светиите, освещавани от Божията святост, го правим свят.

Прекрасната статия на Лъчезар Тошев ни показва как святото надживява превратностите на вековете.

Дано по-скоро да видим съградени идеите, съдържащи се в статията.

Материалите са публикувани в септемврийския брой от 2006 г. на вестник за общество и култура “Детонация”. Публикуват се с нанесени от авторите допълнителни корекции.