ДРЕВНИ КУЛТОВЕ И СЕМИОТИКА

ОТ ПЕЩЕРАТА УТРОБАТА ДО СТОУНХЕНДЖ

Лъчезар Тошев

Първа публикация: в. Детонация, юни, 2008г.

Две археологически открития в България - през 2001 и 2003г. се оказват от голямо значение за разбиране на вярванията на хората от т.нар. мегалитна култура, издигали огромни каменни съоръжения наричани кромлехи, долмени , менхири. 

Това са пещерата "Утробата" до с. Пъдарци - Кърджалийско и храмът Беглик Таш до гр. Приморско.

 

Пещерата "Утробата"

 В зората на човешката цивилизация в района на Средиземноморието се заражда култ към природните сили.

Отглас от този култ може да се срещне и в гръцката митология за т. нар. пред-олимпийски период, когато на земята властвали титаните - Уран-небето, Гея-земята, Океан, Кронос (Хронос - времето) и пр.

Изследванията на тракийските и пеласгийските култове говорят безспорно за връзка с астрономични обекти и природни сили. Слънцето и Земята са били в основата на един широко разпространен култ.

Земята и Слънцето

 

 Менхир от Шан Долен, Франция.

Основно в култа към богинята-майка -земя е нейният свещен брак със слънцето.

Срещането на хтоничното със соларното начало раждат живота.

Плодовитостта на богинята-майка е нейна основна характеристика-отразена например в статуите от о. Малта където тя изобразена като извънредно дебела жена.

Статуетка на богина от Малта

По-късно при изображенията на богинята от култа към Афродита от Ефес или малоазийската Кибела, по друг начин плодовитостта също се подчертава.

Оплождащият елемент-Слънцето присъства в същия култ с изправени стълбове - менхири. Такива е имало и в Близкия Изток (вж. Йезекил 6: 4-6 за стълбовете на слънцето).




Откриването на пещерата Утроба до кърджалийското село Пъдарци през 2001г. дава възможност за по-ясно разбиране на този култ.

Пещерата Утробата

Тази пещера е природно образование допълнително вдълбано в скалата с формата на женска утроба. През специално направен процеп по обед слънчевият лъч прониква в пещерата и се проектира на пода. 

Дъното на пещерата "Утробата"

Между 20-24 март-т.е. при пролетното равноденствие, когато денят започва да расте, слънчевият лъч достига до олтара в дъното на пещерата. Така символично слънцето опложда земята. Пещерата е открита от Минчо Гумаров от Кърджали и проучена от проф. Н.Овчаров.

Беглик Таш

През 2003г. близо до гр. Приморско беше разкрито светилището Беглик Таш, което е датирано от 14 век пр.Хр. То представлява два кръга, а входа наречен "лабиринта" е тясна цепнатина образувана от два внушителни каменни блока.

Входът на светилището Беглик таш до Приморско

Тук няма пещера, но "конструкцията" при която слънцето символично опложда земята в един "свещен брак"е запазена. 

Така, откритията на българските археолози имат много по-голям смисъл от обичайното за археологически открития. Те дават възможност да се разберат вярванията на древните.

Такива кръгови конструкции в Европа има много. Те се наричат кромлехи и се състоят от окръжности обозначени с каменни стълбове.

В България такъв доста добре запазен "кромлех" е този при с. Долни Главанак в Източните Родопи.

Кромлехът при с. Долни Главанак

Той се състои от 12 набити в кръг изправени каменни блокове с височина средно 1.4 метра.

Диаметърът на съоръжението е 12 метра. То напомня за много по-големият кромлех в Англия известен като Стоунхендж.

Свещеният брак

Свещеният брак на главните богове присъства във всички древни митове. Във Вавилон на върха на пирамидалните зикурати се е намирал храм с леглото на богинята.

В Беотия (в Гърция) на празниците на Малката Дедала и Голямата Дедала (вж.Дж.Фрейзър "Златната Клонка") статуя на богинята и нейният жив жених се е возила тържествено в колесница.

В Бенгалия (Индия), когато цъфтяло дървото "сал" се празнувала сватбата на слънцето със земята.

В древния Рим , свещения брак на Юпитер с Юнона се е празнувал всяка година през месеца на богинята наречен на нея - юни.

Тацит пише - по повод атаката на Агрикола на територията на днешна Великобритания, че в деня на пролетното равноденствие (22 март) статуя на богинята покрита с воал в кола теглена от крави удостоява с посещението си места където се провеждат празници, а след това се отвежда обратно в светилището.

В статията си "Коловозите на Малта"( в. Детонация, октомври 2005г.) изказах хипотезата, че точно такова е било предназначението на многобройните коловози на Малта вдълбани в скалата, които като трамвайни релси кръстосват острова, продължават и под морето в потъналите части и са били рядко използвани.

По тях вероятно е минавала платформата със статуята на богинята.

Това само показва колко широко е бил разпространен този култ.

Стоунхендж и значението на кромлехите

Стоунхендж е може би най-внушителният паметник на мегалитната култура. Той се намира в Англия и е строен на няколко етапа. В книгата "Стоунхендж-декодиран" издадена за първи път през 1965г. авторите Джералд Хокинс и Джон Уайт посочват, че първият период на строеж на Стоунхендж е датиран 1900-1600г.пр.Хр. 

Схема на Стоунхендж.Слънчевият лъч прониква в утробата на Земята символизирана от каменния кръг.

Той се е състоял от ров и 56 дупки в окръжност отворена на североизток. Вторият етап на строителството е датиран 1750г.пр.Хр. при който 82 големи камъка с тежина средно по 5 тона оформят два концентрични кръга.

През 1700г.пр.Хр.започва третият период на строителство, при който в центъра се подреждан огромни каменни блокове като всеки два отгоре имат поставен трети и оформят т. нар. трилитони.

 Блоковете са с тежина 45-50 тона. Около петте централни трилитона има кръг от 30 отвесно поставени блокове отгоре със свързващи трегери - каменни блокове които оформят кръг отворен на североизток напълно съвпадащ със старият "вход" от предишните строителни периоди.

Стоунхендж- снимка от въздуха. Вижда се, че съвременно шосе пресича безцеремонно важна част от обекта - "Пътят на Слънцето".

Изчисленията показали,че оста на храма - през входа, съвпада с траекторията на слънчевия лъч при изгрева на слънцето през 1860г.пр.Хр. ...плюс - минус 200 години.

Такива съоръжения били много разпространени в епохата преди Троянската война. Във Франция например са открити 106, има няколко добре запазени на Британските острови, в Ирландия, цялото Средиземноморие, степта край р. Дон и р. Аксай и дори в Индия.

Откритията на българските археолози свързани с обектите на тракийските култове - пещерата "Утроба" и "Беглик Таш" дават възможност да се предположи, че каменните кръгове - кромлехи всъщност изобразяват самата земя, а слънчевият лъч прониква до техния център (олтар) в определен ден на годината - точно както и в пещерата "Утроба".

Менхир, гледан през запазения камък с отвор на разрушен долмен.

Тази гледна точка не се конфронтира със широко разпространената хипотеза, че съоръжения като Стоунхендж са огромни каменни календари.

Те без съмнение са строени отразявайки астрономически и календарни събития. Има легенди (текстове на Платон - Еутифро-5-е , Цицерон - За божествената природа 2:24 и др.) които разказват, че когато Зевс победил Кронос (Хронос-времето), той го свързал с вериги на края на земята. Звездни вериги? Наистина Времето може да се "върже" само с календар и със запис на историята.

Но не календарът е бил основното предназначение на тези храмове, а култа към "свещения брак на земята и слънцето" пораждащ живот, оживотворяващ, възкресяващ, обезсмъртяващ...

Именно вярата във възкресението и обезсмъртяването -чрез този мистичен култ, е била движещата сила тласнала владетелите от онова време да строят такива храмове и да желаят да бъдат погребвани зад техните олтари.

Долмените

Долмените са своеобразни гробници образувани от големи каменни плочи. В Странджа и Сакар такива има намерени много десетки.

Те са ориентирани на изток и на външната плоча има характерен отвор през който слънцето огрява стената на гробната камера. В светлината на култа към "свещения брак" това може да се разглежда като желание на древните траки за вдъхване на живот на починалия владетел чрез животворящото оплождане на Земята от Слънцето.

Долмен при село Бяла трева

Пирамидите

За пирамидите в Египет и другаде има най-различни хипотези, коя от коя по-фантастични.

Всъщност, те всички са гробници, където са погребани владетели очакващи момента на своето възкресение и безсмъртие. Погледнато по този начин, не е трудно да открием в пирамидите – в Египет, в Етиопия и пр. всички елементи, които присъстват в долмените и кромлехите. 

Пирамида от Мерое в Судан

Пирамидата всъщност символизира Утробата на Земята.

В нея прониква слънчевия лъч и така се ражда живот. 

Призоваването на „подобното чрез подобно“ я превръща в машина за възкресение и обесмъртяване.

Ето защо винаги зад олтара където Слънцето опложда Земята се намират гробовете на очакващите чудото на живота и възкресението си.

Пирамидите от Мерое - Судан. Вижда се навсякъде свещен път от източната страна - вход по който слънчевият лъч да влезе в пирамидата.

Възстановка на Голямата пирамида в Египет, която също е имала такъв свещен път на Слънцето - от източната си страна

Възстановката на най-прочутите пирамиди при Гиза, също сочи наличието на свещен път от източната страна на всяка от тях.

Зикуратът на гр.Ур в Месопотамия, очевидно е бил разновидност на същия Слънчево -Земен (Соларно-Хтоничен) култ . Така е изглеждала  и Вавилонската кула.

Подобна конструкция има и тракийска гробница при Мишкова нива, Странджа.

Храмовете на о.Малта и о.Гозо от 5000г.Пр. Хр. също са свързани със Соларно-Хтоничния култ.

Кромлехът при с.Долни Главанак в Родопите. Българският Стоунхендж.

Отглас от култа днес

"Свещеният брак" на земята и слънцето или богинята и женихът и, може би намира отражение дори до наши дни в някои обичаи. 

Родопска булка

Така например сватбата на българите-мюсюлмани в Родопите (помаци) е свързана с позлатяване с варак на лицето на булката и украсяването и , както и слагането на воал от ресни-по подобие на култовото украсяване на статуята на богинята-майка при „свещения брак".

Но не само при помаците се наблюдава такъв обичай.

Всеволод Крестовски, участник в руско-турската война 1877-1878г. като офицер от руската армия пише мемоари "Двадесет месеца в действащата армия". Там той описва сватба в Свищов, на която присъствал така :

"Главата на невястата се покрива с особено було от много тесни и тънки лентички позлатен и посребрен варак. Това було с дълги блестящи нишки пада върху плещите закривайки плътно лицето на невястата от чужди погледи."

Пак в Свищов по свидетелства на мои познати, на портата на къщата на булката се слага китка от чемшир с позлатени с варак листа. Златна китка!

Сравнението с обичаите при българите-мюсюлмани в Родопите са налага!

Тези примери дават основание да се запитаме дали като цяло сватбения ритуал при който булката е в бяло с воал не е отглас от онзи древен култ-разбира се изпълнен с ново съдържание в една семиотична конструкция.

Във Франция – гр. Поату, но и на други места, има обичай на Еньовден по нивите да търкалят горящо колело от слама, което също символизира слънцето и така се отбелязва неговият брак със земята.

В деня на лятното слънцестоене населението в Северна Африка също пали ритуални огньове. Списъкът е дълъг...

Тези иначе известни и проучени факти намират логично връзка с култа на древните, за чието разбиране най-голям принос имат откритията в България на нашите археолози през 2001 и 2003г. Да се надяваме, че техния принос ще бъде оценен и те ще получат достойно признание за делото си.

Християнството и залезът на култа към свещеният брак на Слънцето и Земята

Въпреки, че "Машините за възкресение" не успяли да възкресят нито един фараон или цар, тези древни езически култове, под една или друга форма остават до появата на християнството. Те не се различават принципно от поклонението на дървета практикувано от древните германци и келти и кълтът към природните стихии от скандинавската митология.
Явно страхът от смъртта, е карал хората да не се отказват от тях.

Макар в християнските храмове да има сходни архитектурни решения,наподобяващи древните храмове, те всъщност са типични форми на семиотични конструкции, където на мястото на един древен - познат дотогава елемент, се слага такъв,който може да е външно подобен, но с напълно нов смисъл.

За християните Слънцето и Земята са част от творението и не могат да оживотворяват никой ни нищо.
Това може само Бог, който е създателят на всичко видимо и невидимо. Само Неговият Дух е животворящ, а възкресението и обесмъртяването се постигат чрез присъединяването към Бога.

Св.Франциск например нарича Слънцето свой брат - т.е. то също е създадено от Твореца, както е създаден от Него и самият той.

Това краят на култа към свещения брак на Слънцето и Земята.