БРИТАНСКИ СЪВЕТ
Централно Бюро за образователни визити и обмен
Конференция в Лондон, 4 ноември 1999г.
Конферентен център „Кралица Елизабет ІІ”
Изказване на Лъчезар Тошев
Вицепрезидент на ПАСЕ
ОБРАЗОВАНИЕТО И ДЕМОКРАТИЧНОТО ГРАЖДАНСТВО, ОСНОВАНО НА ПРАВАТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
Г-жо Председател,
Почитаеми дами и господа,
Чувствам се изключително поласкан от поканата и възможността да говоря пред тази почитаема конференция, по един от основните въпроси, които определят общественото развитие – образованието в демократично гражданство. Още повече, че тук присъстват толкова много учители от цяла Европа, които имат високото призвание да превърнат политиката по този въпрос в конкретни дела и практика. Разбира се, заедно с медиите и неправителствените организации, с подкрепата на националните власти и международни организации и програми, това амбициозно дело ще бъде реализирано. Ето защо бих искал да поздравя организаторите от Централното бюро за образователни визити и обмени за тяхната прекрасна инициатива.
Много от вас, почитаеми дами и господа, знаят добре, че първоначалната цел на образованието беше познанието – събирането на знания. Но след като обществената еволюция доведе до там, че не можеше вече да се формират енциклопедисти – поради големия обем от информация, целта на образованието се преформулира като се включи и креативния елемент – създаването на навици и умения. Днес, 2000 години след раждането на Иисус Христос, това вече се оказва недостатъчно. Глобализацията на света възлага на образованието и създаването на умението да живеем заедно. Това означава да можем да познаваме и възприемаме по-добре другите, за да бъдат избегнати конфликти и да се създаде по-добра възможност на индивида да живее и работи в едно мултикултурно общество.
С други думи – умението да бъдем граждани. А това задължително минава през познаването и ползването на нашите права и осъзнаването на нашите отговорности спрямо другите, спрямо обществото като цяло.
Вие добре си давате сметка, че обществото, в което живеем съвсем не е перфектно. Особено в последните години зачестиха редица негативни феномени и прояви, които показват, че е време не само да се замислим, но и да направим нещо за нашето общо бъдеще.
Медиите непрекъснато ни съобщават за прояви на нетолерантност, расизъм и ксенофобия. Зачестиха толерантността и апатията към нетолерантността. Появиха се прояви на антисемитизъм. Непритичването на помощ при нужда също не е изолирано явление. Етническите конфликти са все още нерешен проблем, както и религиозните конфликти. Егоизмът, егоцентризмът, апатията към общественото развитие, по-слабото участие в изборите също са неща, които пораждат сериозно безпокойство. От друга, страна в някои страни нараства влиянието на екстремистките партии. Много обезпокояващо е и маргинализирането на големи обществени групи, незаинтерсовани от проблемите на обществото. Особено бих искал да изтъкна невключването или недостатъчното включване на младежта в обществените процеси. Не са ли това индикации за една духовна, морална и културна криза?
Тези въпроси бяха дебатирани многократно в съвета на Европа. Не бих искал да ви засипвам с исторически справки на развитието на дебата, защото това би могло да измести фокуса на разглежданата тема. Освен това за тази цел е изготвена една подробна справка за тези, които желаят да проучат по-подробно развитието на нещата. Но все пак се изкушавам да кажа няколко думи, като свидетел на този процес в последните осем години, в които членувам в ПАСЕ.
През 1992г. българският посланик при Съвета на Европа г-н Светлозар Раев внесе в Комитета на Министрите предложение за приемане на Декларация за правата и отговорностите на гражданина. Първоначално тази идея не беше възприета, но факта, че г-н Раев остана на поста си седем години – доста повече от обичайното, му даде възможност да преследва своята цел с една забележителна упоритост. Така, по време на втората среща /Second Summit/ на държавните глави на Съвета на Европа през 1997г. се прие текст във финалната декларация, който също така залегна и в “плана за действие”.Така че беше даден мандат на Комитета на Министрите да състави работна група за изработване на Декларация и програма. Тази група беше оглавена от френския посланик Жак Варен – дипломат със забележителни качества, който успя да постигне консенсус между 41 страни-членки на Съвета на Европа – да съгласува всяка дума и запетайка на текста, зад който застанаха всички.
Ето как на 7 май 1999г.,в Будапеща, Комитета на Министрите, по повод 50-тата годишнина на Съвета на Европа прие Декларация и програма за образование в демократичното гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Според мен това беше една нова страница не само за Съвета на Европа, но и за целия континент.
Подобен въпрос беше дебатиран и в Конгреса на местните власти и регионите в Европа. Парламентарната Асамблея също прие резолюция по този въпрос. В ООН, група от бивши държавни глави постави въпроса, но там все още не е отбелязан успех по този въпрос.
Един от главните пунктове, който предизвика този дълъг 7-годишен дебат в Съвета на Европа беше терминът “отговорности”. Някои хора го възприемаха погрешно като задължения и смятаха, че по този начин биха били ограничени правата на човека. Разбира се, установи се – а поред мен това беше и очевидно от самото начало – че докато задълженията са предмет на кодификация, то отговорностите са морална категория /като самоконтрола например/ - и се постигат чрез възпитание и образование. Отговорностите са свързани с осъзнаване на мястото ни в обществото – което за нас не е и не трябва да се възприема като околна среда, а е един общ организъм. То означава още познаване и прилагане на нашите собствени права и уважаване и зачитане на правата на другите. Нашите права свършват там, където започват правата на другите.Ние не можем да нарушаваме правата на другите, както и те не могат на нарушават нашите права.
Така стигаме до извеждането на понятието гражданин, което не е синоним на понятието поданик.
Гражданин според нас е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето /appointment/ и контрола на хората, които упражняват властта, е под супервизията на всички други граждани.
Демократичното гражданство е това, което създава такива личности.
Разликата между понятието гражданин и поданик, т.е. жител на една държава, е съзнавано и преди. Така например, проф. Стефан Баламезов, който е автор на учебник по конституционно право от средата на 40-те години, завършва своята книга с призива: “Гражданино, не забравяй, че твоите права и свободи са извоювани с упорита и усилна борба. Те ти принадлежат и никой не може да ти ги отнема. Защото инак, след всяко тяхно ограничаване или накърняване от управляващите или поради твоето нехайство, ти ще загубиш нещо, което не се вижда и консумира, но е всичко. Това е съзнанието, че си свободен човек. Тогава неусетно ти се обръщаш в автомат – регистриран и номериран, вършещ само това, което ти се заповядва и така сам се превръщаш в поданик.”
Това е едно прозрение или предчувствие точно преди зловещият комунистически тоталитаризъм да бъде наложен на страните от Централна и Източна Европа.
Ето това е въпросът, който дебатираме днес.
Дами и господа,
Вие, без съмнение знаете, че целта на Съвета на Европа е да изгражда по-свободно, по-толерантно и по-справедливо общество. Ето защо в началото на Декларация, за която говоря, отново беше потвърдена първостепенната роля на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и беше изразено убеждението, че духовните и моралните ценности представляват истинския източник на личната свобода, политическия плурализъм и върховенството на закона.
Вземайки това предвид, Съветът на Европа заяви, че въпросът за по-доброто познаване и разбиране от страна на отделните хора на техните права и отговорности не търпи отлагане. Хората трябва да познават и упражняват правата си и да уважават правата на другите.
Загрижеността на страните-членки на Съвета на Европа идва от негативните явления, за които говорих по-горе.
Ето защо се подчертава основополагащата роля на образованието, но и на възпитанието за справяне с тези проблеми. Защото в противен случай негативните явления могат да станат тенденция, застрашаващи мира и демокрацията, както на национално, така и на международно равнище. В декларацията се обръща внимание и на отговорностите към настоящите и бъдещите поколения за запазване на естествената и създадената от човека околна среда. С други думи, поставя се не само екологичният, но и моралният аспект, а освен това за първи път в такъв документ се говори за права на бъдещите поколения.
Този текст е и моят скромен принос към този документ, но идеята за него се роди при един разговор с френския учен – известния Жак Ив Кусто, когото срещнах в София през 1992г.
Връщайки се на декларацията, бих искал да спра вашето внимание на факта, че вземайки всички тези неща предвид, Съветът на Европа заяви, че обучението в демократично гражданство е постоянна задача и процес на съпричастие, равиващ се в различни условия и среда:
Ø семейството;
Ø учебните заведения;
Ø работното място;
Ø професионалните организации;
Ø политическите организации;
Ø общините;
Ø медиите;
Ø дейностите по опазването на околната среда
Ø също по време на отдиха, културните занимания и туризма, които ни дават познания за другите, като ни научават да ги разбираме по-добре.
Подчертавам и нуждата гражданите да играят активна роля в обществения живот, определяйки своята съдба и съдбата на своята общност.
Нужно е да се внуши култура на защитата на правата на човека и съзнание за отговорностите, произтичащи от тези права. Така хората ще бъдат подготвени да живеят в едно отворено, мултикултурно общество, обогатено, а не противопоставено от различията. Също така е важно към различията да се отнасяме с толерантност, взаимо уважение, с разбиране и морал.
Виждайки все по-намаляващата социална кохезия, Съветът на Европа препоръчва действия за укрепване на солидарността в обществото. Да се създаде съзнание за отговорността да се притичваме на помощ при нужда.
Една друга добра идея, която се дебатира на всички нива в Съвета на Европа е програма за естетизация на нефаворизираните градски сиви зони. Това беше препоръка и на Втората среща на държавните глави. Така, започвайки от семейството, съседите – особено в жилищните блокове и достигайки до квартала, може с малко пари, но с много идеи да се направят много по-привлекателни тези сиви градски зони. Социалният ефект от това би бил по-голям от естетичния.
Много важно е във всичко, за което днес говорим, да се включват активно гражданите, без да се изолират възрастови групи от участие в процеса.
Призивът на Съвета на Европа към своите 41 страни-членки е обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, да бъде основен елемент във всяка образователна, квалификационна, културна, младежка политика и практика и да се насърчава на национално и международно ниво.
Ето защо в края на тази декларация Съветът на Европа реши да придаде приоритетно значение в програмата си на обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите.
Тази декларация постави целите, на базата на които се прие и програма, съпътстваща декларацията.
Дами и господа,
Вие без съмнение си давате сметка, че тази програма трябва да излезе отвъд обичайните заседания и бюрократични процедури, които нямат обществен ефект и не могат да достигнат до гражданите. Може да се каже, че досегашните форми се намират за досадни от хората и нямат влияние в обществото.
Ето защо създаването на европейската рамка за засилване на обучението в демократично гражданство на всички равнища трябва да включва:
Ø създаване на ефективни стратегии, средства и методи за укрепване демократизма на обществото;
Ø проучване на главните въпроси, свързани с това;
Ø осигуряване на помощ за реформиране на образователната политика;
Ø обмяната на знания и опит между участващите в процеса;
Ø разработването на основа за тези взаимни връзки и партньорство;
Ø насърчаване на общественото съзнание за правата на отделните лица и познаването на техните отговорности.
Основните въпроси, които трябва да се изяснят, са концепцията за демократично гражданство в неговите политически, правни, културни и социални дименсии. Също така взаимовръзката между права и отговорности и задължението, отансящо се до всички за борба с маргинализацията, гражданската апатия, нетолерантността и насилието. Изясняване на основните компетенции на демократичното гражданство и развитието на активното гражданство чрез различни иновационни методи на обучение в доживотна перспектива. Това включва обучение в училищния и универстетския живот, в т.ч. участие във вземане на решения в структурите на ученици и студенти, сътрудничество с NGOs, общините, политическите власти и между отделните училища.
В Западна Европа има значителен прогрес в тази посока. Трябва да се разгледа и връзката между различните подходи на обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите /тук включваме: правата на човека, образованието – гражданското образование, междукултурното образование, преподаването на история, обучението за демократично лидерство и вземане на решения, разрешаването на конфликти и изграждане на доверие/.
Ролята на медиите и новите информационни технологии в обучението е изключително важна. Формите на доброволна работа и участие в гражданското общество - на местно равнище, начинът на живот на младежите и тяхното включване в обществото са сред ключовите точки в програмата. Стилът на живот през идния век също е от особена важност. Основните дейности на програмата включват: изработване на политики(policy-making), изследвания (research) и събиране на данни (data collection), training и повишаване на информираността (awareness raising).
В това се включват разработване на ръководства и препоръки, помощ и насърчаване при изработване на националните планове за образование в демократичното гражданство, координиране на дейностите на различни организации /Съветът на Европа, Европейския съюз, ООН, ЮНЕСКО, OSCE, NGOs, частният сектор/ като координацията може да бъде междуотраслова и междудисциплинарна.
Новите информационни технологии могат да помогнат – в т.ч. чрез Интернет /създаване на страница и други/. Дейностите трябва да бъдат не само изследователски, но и практически – за да имат ефект. Добре би било да се вземе опита на засегнати лица и обикновени граждани.
Особено важно е във всяка страна-членка да се създадат една или повече „фокусни точки”, които да формират мрежа за взаимодействие.
Без съмнение тази конференция ще даде своя принос към темата, която е от такава обществена значимост.
Позволете ми накрая още веднъж да отдам дължимото на инициатора на приемането на тази декларация – г-н Светолозар Раев. Това е не само мощен тласък към реализацията на един исторически проект, но показва, че и представители на малки нации могат равностойно да дават принос в Европейския процес.
Дами и господа,
Време е в интерес на общото бъдеще, което желаем да споделим, от думи да преминем към дела. Дължим това не само на нас самите и нашите деца, но и на бъдещите поколения – нашите потомци, на които трябва да оставим един по-добър и по-щастлив свят.
Благодаря за вашето мило внимание и търпение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар